Нахалството на блондинката

С тази особа всичко започна в 55-то СОУ, някъде през 1998г. може би. Не си спомням вече пък и не ми се смята. Бяхме в един клас там, така до завършването ни. В училище движехме в една компания и вингаи сме се разбирали добре, даже на моменти перфектно. След като мачилището свърши всеки пое по своя път. Така докато един ден, някъде миналата година лятото беше, не ми се обади девойката. Казва се Даниела. Руса мацка, средно ниво, макар, че нейното самочуствие казва друго. Нивото на акъл обачи бих казал, че е малко под средното. Та както и да е. Звънна ми да ме пита дали в нашето заведение търсми хора. Точно тогава в бара имахме нужда от сервитьорка и така тя започана работа при нас. Готино беше, не мога да отрека, сближихме се още, станахме доста добри приятели. Но тези дни май свършиха. Преди я виждах отстрани, нямах директен контакт с нея като колега. Тези дни обаче, откакто се върнах като барман и като видях за какво става въпрос лошо ми стана. Първите дни си търпях на мързела , на апатият и на всичко останало , което всеки един от вас е виждал в една вкисната сервитьорка. На последната смяна обаче се скарахме. Е не открито, защото явно мозъчните й клетки не й позволиха да зацепи за какво става въпрос. Всичко стана, заради едни маси, защото сто пъти шефа й каза да ги избърпше, а тя просто от мърза ги замазваше, накрая з се ядосах и ги избърсах. А тя с най-голямото си нахалство седна да чете книга. Ок. Аз направих същото, с тази разлика, че повече не й проговорих. Тя горката така и не зацепи. Та накрая започна и стойки да пъчи. Дреме ми на патката. Стана ми мъчно, че човек , който си обичал като приятел и си държал на него, помогнал си му в трлуден момент, ти се качва на главата и запомва да скачма върху нея. Ама какво да се парви. Може би е така, защото е блондинка.......Много мога да изпиша по тази тема, но предпочитам да спра до тук, защото все пак я уважавам, въпреки всичко...