Ето ме отново тук. Просто нямах време, а и честно казано желание да пиша. Нещата са си все същите, след няколко неуспешни опита за промяна. Алкохол, работа, блуждаене в една точка. Това е :)
Сега с една приятелка се молим да спре да вали до довечера, за да може да си изкараме добре на концерта на Радио Сити. То не че ще ни попре;ци, ако вали примерно. В същото време очмаквам Мимо да се обади, но едва ли ще стане, дано поне нещата наистина са такива каквито той казва, че са. От утре сме решили да започваме тренировки , че положението е трагично. То ние верно ако продължаваме така, ще станеме не зависими,ами незнам какви :) Ужас. Ама какво да правя, че иначе не можга да заспя по цяла нощ. А така си се правя на мотика и си спимкам като къпан. И естествено баща ми ме буди в 6,00 за да ме пита някакви глупости от сорто къде е чинията ебати . Тази сутрин ми идеше да го убия. Е айде, аз отивам да се пошляя, до по-късно :)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment