Както споменах в предишни теми, нещо се случи с мен. Силно се привлякох от една личност, с която даже не съм се виждал лично. Страшното в цялата работа е, че дори незнам дали ще излезе нещо, а вече вложих много чувства. В началото ме беше страх даже да се видим, е поработих над себе си и предприех крачката да се видим на кафе тези дни. Сега в главата ми нахлуват безброй въпроси: Дали ще ме хареса, какво ще стане ако си допаднем, какво ще си кажем ..... и още,още много подобни. Ами ако трябва да бъдем честни, от последното преживяване минаха 2 години. От тогава не съм допускал никой до себе си и сега ми е странно, защото свикнах да съм сам. Въпреки, че не ми харесва. Едната част от мен крещи отивай и се впускай, другата крещи- Не! Не преживявай отново всичко,което преживя с голям болка!................................"С А М О Т Н И Ц И"
Не сме щастливи, а сме живи-
дали това е нашата съдба?
Че на всеки сме простили,
всяка лоша дума,всяка лъжа.
Когато някой е забравен,
на самота е продаден
и се скита , знам,
и остава сам.
Самотници ли да останем,
когато този свят за нас е даден?
Удавници на луда страст-
това съм аз, това си ти.
Незнаеш колко малко стига
да отключиш моето сърце.
Не искам с теб да си отива
любовта ни, разделена на две!
Стефан Статев, Ара Мюзик, Теодора- "Някой като мен"
2 comments:
и аз така реших, да става каквото има с тав и това е : )
Това си го признавам, абсолютно е така :) Признат за виновен без бой :)
Post a Comment