Понеделник

Понеделник сутрин-Пачанга, вторник сутрин Пачанга :))))) Вече ще станат два месеца, от както не съм спирал да къркам. И един месец от както Мимо се загуби. Ама горе долу вече приемам нещата такива каквито са. Снощи с колегите си пийнахме и на прибиране умряхме от смях. Зори по пътя уби рибата направо. Ама така я уби, че язовира ще остане безлюден за поколения напред. :) Като започмна да храчи като хамалин, да се уригва и да се хили, ние с Мери изживяхме пълен шок. То верно , че тя си ги прави тези нещка, ама това снощи не съм си го представял даже. После какви смс-и ми пращаше....дано не си спомня, че ще е доста неловко :) Тя имам чувството, че е нимфоманка, мина целия квартал сигурно, а Младост не е малък :)

Есенни размисли

Ето ме отново тук. Просто нямах време, а и честно казано желание да пиша. Нещата са си все същите, след няколко неуспешни опита за промяна. Алкохол, работа, блуждаене в една точка. Това е :)
Сега с една приятелка се молим да спре да вали до довечера, за да може да си изкараме добре на концерта на Радио Сити. То не че ще ни попре;ци, ако вали примерно. В същото време очмаквам Мимо да се обади, но едва ли ще стане, дано поне нещата наистина са такива каквито той казва, че са. От утре сме решили да започваме тренировки , че положението е трагично. То ние верно ако продължаваме така, ще станеме не зависими,ами незнам какви :) Ужас. Ама какво да правя, че иначе не можга да заспя по цяла нощ. А така си се правя на мотика и си спимкам като къпан. И естествено баща ми ме буди в 6,00 за да ме пита някакви глупости от сорто къде е чинията ебати . Тази сутрин ми идеше да го убия. Е айде, аз отивам да се пошляя, до по-късно :)

присмехулник

Обичам животните, обогавам ги, гледал съм какво ли не, обаче.....обаче това дето ми чурулика по цяла нощ до балкона не се издържа, не мога да спя от него :) :) :) Сериозно, добре че нямам пушка, но с удовослствие ще метна някой чехъл по него някой път. вчера така ме събуди в 4 и 20 , и така и не заспах повече. Моля те птичко, виж че е лошо времето поспи малко, като се стопли ако искаш пей нон стоп, сега само млъкни малко ;)

Come back to Baywatch 2007

Ами това е :) В понеделник заминавач за Бургад, къдено ще карам курса и оттам след месец ще видим накъде ще ме отвее вятъра. сега вече ще си поддържам блога, защото предполагам,че като остана сам ще изперкам и мислите ми ще са много яки :))))))
Сега само се чудя как ли ще бъде всичко, дали ще е както очаквах....Все пак да си спасител си е отговорна работа, още повече в условията , които са предоставени в България :) Е ще видим ;)
Сега си правя мекици, защото от двамесеца ги сънувам :) Успех

М.Р.

Днес не издържах и за трети път звъннах в Милена Рекърдс. Този път говорих директно с шефа-Петко Василев. Каза, че български песни няма да издаде, иска нещо на арабски или смесено, но не и бг. малко ми стана криво, ама какво да се прави. Сега трябва да му пратя до десет песни-арабски. Чудя се дали въобще да се занимавам или да си оставя нещата така. Те да знам, нещо не ме блазни идеята да пея на арабски.Хората така ще свикнат, такъв ще тръгне и имиджа ми....А и прослушването на Сънни наближава. Дали ще се явя обаче???

Настинката, водата и още нещо....

По това време винаги съм се рабзолявал или алергията ще ме мъчи. Тази година обаче нещата стоят по-друг начин. Точно сега не е момента за каквито и да е било настинки и тем подобни. И без това няма да ми стигне времето, ако ще да тренирам по три пъти на ден, ами сега и това. Да му се не видят вирусите. Днес на тренировката се издъних тотално, защото не ми стигаше въздуха. Но напук няма да си остана в нас. Ще си плувам, ако ще да се одавя, няма да се предам!!!
Водата беше ледено студена, по принцип гледах, че и другите не плуваха много, може би това също дса е допринесло. То така поддържат басейна, че нищо чудно да е вирусоразпостранител :)
А още нещото- вместо в петък ще се видим в събота, може би. Ние с тази работа и учение и всичко останало не можем да се видим :) Е, все пак наближава :)

Нахалството на блондинката

С тази особа всичко започна в 55-то СОУ, някъде през 1998г. може би. Не си спомням вече пък и не ми се смята. Бяхме в един клас там, така до завършването ни. В училище движехме в една компания и вингаи сме се разбирали добре, даже на моменти перфектно. След като мачилището свърши всеки пое по своя път. Така докато един ден, някъде миналата година лятото беше, не ми се обади девойката. Казва се Даниела. Руса мацка, средно ниво, макар, че нейното самочуствие казва друго. Нивото на акъл обачи бих казал, че е малко под средното. Та както и да е. Звънна ми да ме пита дали в нашето заведение търсми хора. Точно тогава в бара имахме нужда от сервитьорка и така тя започана работа при нас. Готино беше, не мога да отрека, сближихме се още, станахме доста добри приятели. Но тези дни май свършиха. Преди я виждах отстрани, нямах директен контакт с нея като колега. Тези дни обаче, откакто се върнах като барман и като видях за какво става въпрос лошо ми стана. Първите дни си търпях на мързела , на апатият и на всичко останало , което всеки един от вас е виждал в една вкисната сервитьорка. На последната смяна обаче се скарахме. Е не открито, защото явно мозъчните й клетки не й позволиха да зацепи за какво става въпрос. Всичко стана, заради едни маси, защото сто пъти шефа й каза да ги избърпше, а тя просто от мърза ги замазваше, накрая з се ядосах и ги избърсах. А тя с най-голямото си нахалство седна да чете книга. Ок. Аз направих същото, с тази разлика, че повече не й проговорих. Тя горката така и не зацепи. Та накрая започна и стойки да пъчи. Дреме ми на патката. Стана ми мъчно, че човек , който си обичал като приятел и си държал на него, помогнал си му в трлуден момент, ти се качва на главата и запомва да скачма върху нея. Ама какво да се парви. Може би е така, защото е блондинка.......Много мога да изпиша по тази тема, но предпочитам да спра до тук, защото все пак я уважавам, въпреки всичко...