Have you ever.....

Днес най-накрая си вдигнах задника и отидох на работа. Гърба така ме боли, предполагам,че от залежаване. В работата Мишо ми каза, че напуска, което не е на добре. Ама така е при положение, че Велин и Стоян не си мръднаха пръста да направят нещо по въпроса, за заместник. Сега аз ще трябва да спасявам положението.Но незнам докога. Звънях в Милена Рекърдс и оттам ми казаха, че Петко е получил нещата и ще ми се обади лично. Брей, ще почакаме и ще видим. Иначе нищо интересно. Това време ме дразни. Искам вече да е топло и да тичам сутрин. Утре може и на плуване да ида, да поразмърдам старите кокали :) А вечерта- най-накрая ще има купон. В Наско при това, аууууу как искам да си кръкна :) Като доброто старо време, супер.В неделя съм на урок така, че никакво пушене. Дано успея да се въздържа :)

Nothing special

Нищо особено не се е случило, за този кажи речи месец дето измина. Записах песни и ги пратих на Милена Рекърдс-без отговор за момента, едва ли и ще има. Дали ме кара да се явя на кастинга на Сънни мюзик, но вече като че ли ми се уби всякакво желание. Едва ли ще отида там. Иначе едно и също, през седмчицата бачкане, после като се започне от петък та чак до неделя, яко къркане. Понякога това продължава и през седмицата. Но сега съм решил малко почивка да си дам. Нещо изнемогвам напоследък. А и тази пролетна умора ли е , каква е незнам, но ми лази по нервите. През деня ми се спи като пън, а вечер не мога да мигна. По-доблре да взема мерки.
Гони ме такава апатия, че не е истина, ако ще скункс да ми влезе в стаята, имам чувството, че няма да ми направи впечатление......

Work,work....

Бая работа се събра тези дни. Даже за първи път от сто години не съм излизал никъде в петък и събота. Работихме до късно и просто нямах нито сили, нито настроение. Пък то точно в момента, не че има с кой да се излезе, поне няма свестни хора. Днес ще е добре да подрънкам мвалко на китарата, защото съвсем ще закъсам, а утре съм на урок. Трябва да съм готов с песента на KISS-Forever, а съм още в началото.Но предполагам,че ще се справя. Днес си пропуснах отново урока по пеене, но не ме грее особено.След всичмки мизерии, които се случиха, сега не ми е точно до това.

Изпращачът

Дойде и този момент. Нещата в компанията така и така не вървяха добре, но това, което се случи само за няколко дни май ми дойде в повече. Диди замина за Англия в неделя. Преди това с Влади скъсаха, като и двамата го приемат доста тежко. Аз също. Защо ли? Защото ние тримата бяхме доста добри приятели. Е продължаваме да сме такива, но няма да е същото, никога при това. Влади в момента отбягва всички ни, незнам защо. Може би по този начин му е по-лесно, а и има доста работа. Стана така , че двама души, които безкрайно много обичам , изведнъж изчезнаха. Няма с кой да споделям. Не, че нямам други приятели- напротив, но те двамата ми бяха най-близки. Днес разбрах, че Диди е добре, започнала е вече работа, всичко засега било нормално. Нищо повече незнам. Поредния човек, който изпратих днес е леля Светла- майката на Диди, както и моя колежка в Замъка. Тя също замина, за около три месеца. С нея нещата са малко по-особени, защото е странен характер, но въпреки всичко ми липсдва и тя. Някак си умееше да предразположи човек, когато му е трудно и го мъчи нещо да си излее душата. Не веднъж съм ревал при нея. Всичко това, скоето се случи ме навежда на едни размисли. Какво става, да му се невиди. Нима нещата и без това не са никак розови, ами стават и все по шитави??? Много смотана работа. Незнам кой да виня и дали въобще да виня някой. По принцип причината да заминат всички е положението на страната ни. Но дали е само това? Ето такива въпроси добавих към многото, които ме мъчат нощем, когато нормалните хора спят, а аз се въртя като шугав. Незнам как да накарам Влади да се видим, да поговорим. Липсват ми дните и нощите в които сме си лафили за всичко случило се. На купоните, които правим оредяваме все повече, съответно и кръга се стеснява. До кога ли ще продължи това? Незнам , а и едва ли ще разбера някога......