Понеделник

Понеделник сутрин-Пачанга, вторник сутрин Пачанга :))))) Вече ще станат два месеца, от както не съм спирал да къркам. И един месец от както Мимо се загуби. Ама горе долу вече приемам нещата такива каквито са. Снощи с колегите си пийнахме и на прибиране умряхме от смях. Зори по пътя уби рибата направо. Ама така я уби, че язовира ще остане безлюден за поколения напред. :) Като започмна да храчи като хамалин, да се уригва и да се хили, ние с Мери изживяхме пълен шок. То верно , че тя си ги прави тези нещка, ама това снощи не съм си го представял даже. После какви смс-и ми пращаше....дано не си спомня, че ще е доста неловко :) Тя имам чувството, че е нимфоманка, мина целия квартал сигурно, а Младост не е малък :)

Есенни размисли

Ето ме отново тук. Просто нямах време, а и честно казано желание да пиша. Нещата са си все същите, след няколко неуспешни опита за промяна. Алкохол, работа, блуждаене в една точка. Това е :)
Сега с една приятелка се молим да спре да вали до довечера, за да може да си изкараме добре на концерта на Радио Сити. То не че ще ни попре;ци, ако вали примерно. В същото време очмаквам Мимо да се обади, но едва ли ще стане, дано поне нещата наистина са такива каквито той казва, че са. От утре сме решили да започваме тренировки , че положението е трагично. То ние верно ако продължаваме така, ще станеме не зависими,ами незнам какви :) Ужас. Ама какво да правя, че иначе не можга да заспя по цяла нощ. А така си се правя на мотика и си спимкам като къпан. И естествено баща ми ме буди в 6,00 за да ме пита някакви глупости от сорто къде е чинията ебати . Тази сутрин ми идеше да го убия. Е айде, аз отивам да се пошляя, до по-късно :)