Monday, October 15, 2007

Понеделник

Понеделник сутрин-Пачанга, вторник сутрин Пачанга :))))) Вече ще станат два месеца, от както не съм спирал да къркам. И един месец от както Мимо се загуби. Ама горе долу вече приемам нещата такива каквито са. Снощи с колегите си пийнахме и на прибиране умряхме от смях. Зори по пътя уби рибата направо. Ама така я уби, че язовира ще остане безлюден за поколения напред. :) Като започмна да храчи като хамалин, да се уригва и да се хили, ние с Мери изживяхме пълен шок. То верно , че тя си ги прави тези нещка, ама това снощи не съм си го представял даже. После какви смс-и ми пращаше....дано не си спомня, че ще е доста неловко :) Тя имам чувството, че е нимфоманка, мина целия квартал сигурно, а Младост не е малък :)

Sunday, October 07, 2007

Есенни размисли

Ето ме отново тук. Просто нямах време, а и честно казано желание да пиша. Нещата са си все същите, след няколко неуспешни опита за промяна. Алкохол, работа, блуждаене в една точка. Това е :)
Сега с една приятелка се молим да спре да вали до довечера, за да може да си изкараме добре на концерта на Радио Сити. То не че ще ни попре;ци, ако вали примерно. В същото време очмаквам Мимо да се обади, но едва ли ще стане, дано поне нещата наистина са такива каквито той казва, че са. От утре сме решили да започваме тренировки , че положението е трагично. То ние верно ако продължаваме така, ще станеме не зависими,ами незнам какви :) Ужас. Ама какво да правя, че иначе не можга да заспя по цяла нощ. А така си се правя на мотика и си спимкам като къпан. И естествено баща ми ме буди в 6,00 за да ме пита някакви глупости от сорто къде е чинията ебати . Тази сутрин ми идеше да го убия. Е айде, аз отивам да се пошляя, до по-късно :)

Wednesday, May 23, 2007

присмехулник

Обичам животните, обогавам ги, гледал съм какво ли не, обаче.....обаче това дето ми чурулика по цяла нощ до балкона не се издържа, не мога да спя от него :) :) :) Сериозно, добре че нямам пушка, но с удовослствие ще метна някой чехъл по него някой път. вчера така ме събуди в 4 и 20 , и така и не заспах повече. Моля те птичко, виж че е лошо времето поспи малко, като се стопли ако искаш пей нон стоп, сега само млъкни малко ;)

Tuesday, May 22, 2007

Come back to Baywatch 2007

Ами това е :) В понеделник заминавач за Бургад, къдено ще карам курса и оттам след месец ще видим накъде ще ме отвее вятъра. сега вече ще си поддържам блога, защото предполагам,че като остана сам ще изперкам и мислите ми ще са много яки :))))))
Сега само се чудя как ли ще бъде всичко, дали ще е както очаквах....Все пак да си спасител си е отговорна работа, още повече в условията , които са предоставени в България :) Е ще видим ;)
Сега си правя мекици, защото от двамесеца ги сънувам :) Успех

Friday, April 20, 2007

М.Р.

Днес не издържах и за трети път звъннах в Милена Рекърдс. Този път говорих директно с шефа-Петко Василев. Каза, че български песни няма да издаде, иска нещо на арабски или смесено, но не и бг. малко ми стана криво, ама какво да се прави. Сега трябва да му пратя до десет песни-арабски. Чудя се дали въобще да се занимавам или да си оставя нещата така. Те да знам, нещо не ме блазни идеята да пея на арабски.Хората така ще свикнат, такъв ще тръгне и имиджа ми....А и прослушването на Сънни наближава. Дали ще се явя обаче???

Tuesday, April 17, 2007

Настинката, водата и още нещо....

По това време винаги съм се рабзолявал или алергията ще ме мъчи. Тази година обаче нещата стоят по-друг начин. Точно сега не е момента за каквито и да е било настинки и тем подобни. И без това няма да ми стигне времето, ако ще да тренирам по три пъти на ден, ами сега и това. Да му се не видят вирусите. Днес на тренировката се издъних тотално, защото не ми стигаше въздуха. Но напук няма да си остана в нас. Ще си плувам, ако ще да се одавя, няма да се предам!!!
Водата беше ледено студена, по принцип гледах, че и другите не плуваха много, може би това също дса е допринесло. То така поддържат басейна, че нищо чудно да е вирусоразпостранител :)
А още нещото- вместо в петък ще се видим в събота, може би. Ние с тази работа и учение и всичко останало не можем да се видим :) Е, все пак наближава :)

Monday, April 16, 2007

Нахалството на блондинката

С тази особа всичко започна в 55-то СОУ, някъде през 1998г. може би. Не си спомням вече пък и не ми се смята. Бяхме в един клас там, така до завършването ни. В училище движехме в една компания и вингаи сме се разбирали добре, даже на моменти перфектно. След като мачилището свърши всеки пое по своя път. Така докато един ден, някъде миналата година лятото беше, не ми се обади девойката. Казва се Даниела. Руса мацка, средно ниво, макар, че нейното самочуствие казва друго. Нивото на акъл обачи бих казал, че е малко под средното. Та както и да е. Звънна ми да ме пита дали в нашето заведение търсми хора. Точно тогава в бара имахме нужда от сервитьорка и така тя започана работа при нас. Готино беше, не мога да отрека, сближихме се още, станахме доста добри приятели. Но тези дни май свършиха. Преди я виждах отстрани, нямах директен контакт с нея като колега. Тези дни обаче, откакто се върнах като барман и като видях за какво става въпрос лошо ми стана. Първите дни си търпях на мързела , на апатият и на всичко останало , което всеки един от вас е виждал в една вкисната сервитьорка. На последната смяна обаче се скарахме. Е не открито, защото явно мозъчните й клетки не й позволиха да зацепи за какво става въпрос. Всичко стана, заради едни маси, защото сто пъти шефа й каза да ги избърпше, а тя просто от мърза ги замазваше, накрая з се ядосах и ги избърсах. А тя с най-голямото си нахалство седна да чете книга. Ок. Аз направих същото, с тази разлика, че повече не й проговорих. Тя горката така и не зацепи. Та накрая започна и стойки да пъчи. Дреме ми на патката. Стана ми мъчно, че човек , който си обичал като приятел и си държал на него, помогнал си му в трлуден момент, ти се качва на главата и запомва да скачма върху нея. Ама какво да се парви. Може би е така, защото е блондинка.......Много мога да изпиша по тази тема, но предпочитам да спра до тук, защото все пак я уважавам, въпреки всичко...

Thursday, April 12, 2007

Типично по български

Опаля, ето ме отново :) Великден мина, без да успея да драсна тук. Ама много бачкане имах, Вели и Стоян заминаха и аз бях и барман, и управител, и на тренировките си ходих, направо вундер кинд :) Утре най-накрая ще разпуснем, незнам как, защото в събота отново се започва, работа-плуване,работа. Вече заспивам като бабите в 22.00 , а само до преди седмица, не можаех да мигна. Е това е хубаво, поне няма да съм вечно кисел като преди от недоспиване ::))))))))
В работата какво ново- ами не идват нови колеги и това си е. Започвам да си мисля, че българите са свикнали да мрънкат само , как нямали пари, а в същото време ги мързи да гледат. Мойта колбежка примелрно- Дани, сега ми се падна по график до края на месеца нда бачкам с нея, много я мързи. А е сервитьорка. Та тя даже като отиде до масата и не се усмихва. А после защо при нея нямало бакшиши. Е как ще има, аз такимва ги правя по принцип на трътки :)P Ами така де, никой не я бие да работи това. Работа бол. Леле пък в София. Ама тъпи п...и. Дано да дойде някой, защото вече не издържам на темпото. Искам поне изпита да си взема и да си замина за морето.
Звънях в Милена Рекърдс да ги питам, аджаба каквмо стана с отговора за песните ми, а те още не били заседавали- какво ли се учудвам типично по български.
Плуването си върви яко. Само дето днес едно дете за малко да се удави. Добре, че треньорката го видя и скочи, та го дръпна. И то защото другия тренер си зяпаше някъде- и той не зцнае къде- типично по- то се знае :))))))))))
Та така, аз типично по БГ се наядох и сега нямам търпение да си легна и да се опна на леглото :) Айди , лека нощ от мен на всички и до скоро :)

Thursday, April 05, 2007

Baywatch

Най-накрая спрях с алкохолния си период, поредния по-точно :)))) Днес бях на първата тренировка по плуване от доста време насамв. След като нещата с пеенето не потръгнаха в желаната за мен посока, реших временно да им еба майката на всички и да се насоча към другата си страст.Именно спорта и спасителството. За 1 месец трябва да се приведа във фолма. Тренировките ми са всеки ден, а кофтито е, че сега нямаме барман и съм на бачкане , но ще ги съчетая по някакъв начин. Цялата енергия ще си насоча натам, пък продуцентите ако щат да ми звънят, вече не ми дреме да си назначмават празноглавите силиконки и да си гледат работата!
По Великден се очертава готино. В Наско пак ще има купон, аз ще отида сред работа, но така или инамче пак ще хвана най-готината част. Гадното е, че Сашо ще е на работа, ще пътува до Бургас. влади ме съмнява да дойде. Но има достатъчно хора с които да си изкарам яко :) Ще пиша като мине, да видим колко ще се напоркаме на този празник.Обикновено вече, когато стигвнем до църквата и сме на черешата, поне не правим простотии, защото ги има всякакви.
много искам да питам Мила за някои неща за блога, но тя вече не влиза в кюто, поне не се засичаме може би. Ще видим :)

Friday, March 30, 2007

Have you ever.....

Днес най-накрая си вдигнах задника и отидох на работа. Гърба така ме боли, предполагам,че от залежаване. В работата Мишо ми каза, че напуска, което не е на добре. Ама така е при положение, че Велин и Стоян не си мръднаха пръста да направят нещо по въпроса, за заместник. Сега аз ще трябва да спасявам положението.Но незнам докога. Звънях в Милена Рекърдс и оттам ми казаха, че Петко е получил нещата и ще ми се обади лично. Брей, ще почакаме и ще видим. Иначе нищо интересно. Това време ме дразни. Искам вече да е топло и да тичам сутрин. Утре може и на плуване да ида, да поразмърдам старите кокали :) А вечерта- най-накрая ще има купон. В Наско при това, аууууу как искам да си кръкна :) Като доброто старо време, супер.В неделя съм на урок така, че никакво пушене. Дано успея да се въздържа :)

Tuesday, March 27, 2007

Nothing special

Нищо особено не се е случило, за този кажи речи месец дето измина. Записах песни и ги пратих на Милена Рекърдс-без отговор за момента, едва ли и ще има. Дали ме кара да се явя на кастинга на Сънни мюзик, но вече като че ли ми се уби всякакво желание. Едва ли ще отида там. Иначе едно и също, през седмчицата бачкане, после като се започне от петък та чак до неделя, яко къркане. Понякога това продължава и през седмицата. Но сега съм решил малко почивка да си дам. Нещо изнемогвам напоследък. А и тази пролетна умора ли е , каква е незнам, но ми лази по нервите. През деня ми се спи като пън, а вечер не мога да мигна. По-доблре да взема мерки.
Гони ме такава апатия, че не е истина, ако ще скункс да ми влезе в стаята, имам чувството, че няма да ми направи впечатление......

Sunday, March 11, 2007

Work,work....

Бая работа се събра тези дни. Даже за първи път от сто години не съм излизал никъде в петък и събота. Работихме до късно и просто нямах нито сили, нито настроение. Пък то точно в момента, не че има с кой да се излезе, поне няма свестни хора. Днес ще е добре да подрънкам мвалко на китарата, защото съвсем ще закъсам, а утре съм на урок. Трябва да съм готов с песента на KISS-Forever, а съм още в началото.Но предполагам,че ще се справя. Днес си пропуснах отново урока по пеене, но не ме грее особено.След всичмки мизерии, които се случиха, сега не ми е точно до това.

Tuesday, March 06, 2007

Изпращачът

Дойде и този момент. Нещата в компанията така и така не вървяха добре, но това, което се случи само за няколко дни май ми дойде в повече. Диди замина за Англия в неделя. Преди това с Влади скъсаха, като и двамата го приемат доста тежко. Аз също. Защо ли? Защото ние тримата бяхме доста добри приятели. Е продължаваме да сме такива, но няма да е същото, никога при това. Влади в момента отбягва всички ни, незнам защо. Може би по този начин му е по-лесно, а и има доста работа. Стана така , че двама души, които безкрайно много обичам , изведнъж изчезнаха. Няма с кой да споделям. Не, че нямам други приятели- напротив, но те двамата ми бяха най-близки. Днес разбрах, че Диди е добре, започнала е вече работа, всичко засега било нормално. Нищо повече незнам. Поредния човек, който изпратих днес е леля Светла- майката на Диди, както и моя колежка в Замъка. Тя също замина, за около три месеца. С нея нещата са малко по-особени, защото е странен характер, но въпреки всичко ми липсдва и тя. Някак си умееше да предразположи човек, когато му е трудно и го мъчи нещо да си излее душата. Не веднъж съм ревал при нея. Всичко това, скоето се случи ме навежда на едни размисли. Какво става, да му се невиди. Нима нещата и без това не са никак розови, ами стават и все по шитави??? Много смотана работа. Незнам кой да виня и дали въобще да виня някой. По принцип причината да заминат всички е положението на страната ни. Но дали е само това? Ето такива въпроси добавих към многото, които ме мъчат нощем, когато нормалните хора спят, а аз се въртя като шугав. Незнам как да накарам Влади да се видим, да поговорим. Липсват ми дните и нощите в които сме си лафили за всичко случило се. На купоните, които правим оредяваме все повече, съответно и кръга се стеснява. До кога ли ще продължи това? Незнам , а и едва ли ще разбера някога......

Monday, February 05, 2007

Гадна сутрин, гаден понеделник

Бррррррр една от тези сутрини, дето със събуждането денят ти тръгва каръшки и гадно. Първо сънувах цяла нощ глупости. После Цецо ми зададе въпроса какви са тези смс-и. После за капак Влади ми се обади......... муци просто, сега съм кисел, надънил съм си БТР яко, не ме ебе за съседите , просто искам да изключа замалко главния мозък и тва е всичко.....

Thursday, February 01, 2007

Дрън,дрън....

Най-после. Дойде първия ми учебен ден за китарата :) Нямам търпение.Учинелят ми се вижда малко отвеян, но все пак Асен ми го препоръча, а той не работи с идити.Все пак довечера ще си проличи :) Жалко, че с Алек няма да сме заедо, той е в часа след мен, но няма как да стане.Нищо може да се съберем после да свирим заедно, ще е много яко :) олкото до песента, Ивена ми се обади вчера. Ще снимаме клипа най-вероятно в края на другата седмица. Сега в събота ще дойде с фотограф да снимат хотела, за да може да се изпратят снимки на режисьора. Аз най-вероятно ще бъда в арабските дрехи, което ме кара да се чувствам като чучало.Дано да измислим нещо по-готино :)

Wednesday, January 31, 2007

Какво ме прихваща???

Какво ме прихваща по дяволите...Или от скуката,или съм мазохист. Писах на Цецо, и сега какво??? После ще има мрън, врън и тъй на татък. Ами така е като незнам какво да правя.... Вчера събощех на майка ми, че най-вероятно ще се изнеса, на брат ми също, само баща ми незнае, но той не се и интересува като че ли. Ами немога да ги трая вече, не се спогаждаме, камо ли да живеем заедно. Другия вариант е да го обърна на хотел, но сега е студено и няма къде да се ходи навън, принуден съм да си кина повече време в нас. Влади сутринта тотално ме очуди, като ми каза, че не харесва песента, по начин по който би го казал на някой непознат? Много ме озадачи, знам, че преживява труден период, но защо все мен да наранява??? Те да знам, имам чувството, че повечето хора са станали чудовища...

Saturday, January 27, 2007

Първи работен ден :-)

Урааааа, въпреки, че е неделя, аз съм на първи работен ден след заболяването. Вместо да се ядосам, обаче аз съм щастлив. Нова седене в нас, определено не ми се отрязява добре, така че е време да се размърдам малко.Още повече засега преборих грипа :)

Friday, January 26, 2007

Ивена и Митко-Още по-добре

Най-накрая юпииииииииии.Страхотна е станала песента :)
http://samoraiat.data.bg/WINTER%20FRESH%20HITS%202007/10.Ivena%20-%20Oshte%20po-dobre.mp3

Tuesday, January 23, 2007

Грипна епидемия

Пфу, не ме подмина и мен. Два дни вече съм с температура, като вчера достигна 40 градуса, чувствам се като пребит.Боли ме цялото тяло, а днес сутринта и бъбреците се включиха. Дано да се оправя по-бързо, защото ми се очертават интересни дни. Първият урок по китара, компилацията излиза днес на музикалния пазар, под логото на АРА мюзик, а аз не мога да направя нищичко....ооооооооооофффффффффф

Friday, January 19, 2007

I want to kill somebody....

Днес, човекът дал ми живот и носещ името "баща", мина всякакви граници. Ето цялата история:
Беше към 16.30ч. прибирах се от зъболекар.Паркирах колата пред блока, когато видях ми, че и брат ми се прибира. Засякохме се точно пред входа на блока и зопжчнохми до си лафим за необичайно топлото време. След това всеки започна да казва, как е минал денят му. Каза ми, че е изчистил гардеробите вкъщи, аз просто го попитах съвсем,ама съвсем спокойно, дали е пипал моя гардероб. А той като подскочи, изкрещя, че с мен не можело да се говори и тръгна надолу по улицата.Оставих го, защото не ми се занимаваше с дебилни същества. прибрах се горе, пуснах си музика и се зарових в нета. След около 10-тина минути от работа се прибра баща ми. Явно се бяха засекли с брат ми някъде по пътя, защото ме помоли да намаля музиката и да поговорим. Започна се едно конско, как съм могъл да се държа така и бла бла бла. Боже, слушах и не вярвах на ушите си. Признавам си, че напоследък наистина повишавам тон за щяло и нещяло, но точно в тази ситуация, въобще не съм.Говорих си съвсем спокойно. После започна едва ли не да ме упреква, че аз съм бил виновен за тъпите проблеми на брат ми. Как ми идеше да счупя прозореца....Той просто незнае какво предизвика. След като иска война ще я получи. Казах му, че няма проблеми и ще се държа така както той иска, но само го излъгах. Има късмет, че сега немога да си позволя да върша глупости, заради песента и клипа.Но още няколко дни, ако не и още утре, и ще види. Мухахаха, не е познал с кой си има работа.Ще му съсипя старините на човека. Търпял съм какво ли не от него, но това вече преля чашата.......
To be continued....

Coldplay- Clocks

Въпреки, че парчето е от 2003год, още ми държи влага и след като си го припомних в една от сериите на The O.C., сега отново е на челно място в моята класация :)
А сега по същество :)
Вчера не успях да свърша почти нищо от това, което бях запланувал.Типично за мен, просто бях гроги от тренировките и почти през целия ден съм спал. Фитнеса си го направих. Успях да разбера как се казва момичето, което работи на рецепцията.Казва се Гери, нчера тренираше, много е готина, ще видим дали ще запалим искра там.Хехехе. Вечерта на имения ден на Наско, не беше кой знае какво. След като изнерви сервитьорката до краен предел, аз реших да дам зор да си ходим, защото не ми се искаше да се излагаме още повече. Не че обслужването беше кой знае какво, но все пак съм го работил това и знам колко е гадно, постоянно някой да ти задава тъпи въпроси и дава зор за яденето. Приблрахме се по живо по здраво, кой откъде е, след има, няма 1 час висене в пицария Дон Вито. Интересното дойде след като заспах. Сънувах, че участвам в Биг радър / това пък от къв зор го сънувах и аз незнам/. Бяхме само мъже /????/, а аз се притеснявах как ще се къпя при положение, че има камери и ще ме гледат доста хора / от това пък в реалния живот най-малко бих се притеснил :)))) /. Имахме мисия да бъдем нещо като гражданска защита, получихме сигнал, че някаква сграда се е срутила и трябва да преместим бетонните отломки. това помня. Това при положение, че снощи не съм пил алкохол и не съм употребявал каквито и да е наркотици.Хахахахаха, лудница :)
Такам, днес ще трябва да свърша вчерашните задачи, плюс подготовка за урока утре. Подготвил съм готини песни, които не са чалга, да видим как ще реагира Дали :) А във форума, www.ramania-bg.com съм пуснал тема за псевдоним, има интересни предложения, накрая с анкета, ще изберем какво предпочитат феновете :)

Thursday, January 18, 2007

A list of daily works to do....

Добро утро, по-точно добър ден :) Вече :) Събудих се отново рано, запълних си времето като се порових доста обстойно в нета. Та така чак досега.
Днес отново ще е спокоен ден.При мен е така, няколко дни в които нямам какво да правя и после в един ден ще ми се струпат хиляди неща на главата.....Главното, което трябва да свърша днес е следното:
1. Да отида до магазина на genesis, за да си купя протеин за след тренировка, защото вече не се издържа, ям през 20 мин..
2. Да отида до музикалния магазин и да разгледам китарите. Мисля да си купя и да започна уроци. Вдъхнових се от една песен на Coldplay-Cloks. Цяла сутрин разучавах парчето на синтезатора, накрая го научих, но с китара ще е по-яко. Представям си на купоните колко ще е яко.....Е, дотогава ще мине известно време :) :) :)
3. Фитнес, дам...
4. Оу, отново щях да забравя.Днес е Атанасов ден, един приятел има имен ден и сигурно ще се събираме довечера да почерпи, та и това е в списъка.
Общо взето е това. Днес звъннах на Влади, защото иначе той нямаше да се сети. всеки път когато той сгази лука и се скараме за нещо, аз трябва да оправям нещата.Ама какво да се прави, като държа толкова много на него. Добре е , в сесия е.То като се замисля всички са в сесия, без работещите като мен, Здравко и Сашо :)
Ами туй е общо взето :) Още един ден от младия ми живот ще отмине :)

Wednesday, January 17, 2007

Обяснението

Обадих се на продуцентите да питам защо ми няма името на обложката. Оказа се, че ог чиста юридическа гледна точка.От министерството на културата искали много документи тъй като нямам договор още с фирмата и не присъствам в регистрите. Иначе на клипа ще си пише всичко. Успокоих се малко. Все пак не спах цяла нощ заради това нещо. Като че ли проблема е в мен. Прекалено много мисля, трябва малко по-така ;)

Tuesday, January 16, 2007

Поредната свинщина

От вчера по нета тече инфо по нета, за компилацията в която е и песента с мое участие. Както си и мислех,моето име въобще не са го обявили,нито за текста, нито за изпълнението.Това ме обиди адски много. Те да знам, след всички изкази думи, очаквах доста повече. Това показва едно неуважение към мен, към баща ми който написа текста. Ако и на клипа ще е така, просто нямам да участвам. Днес ще говоря с продуцентката и ако ще е така, по-добре да си вложа парите в самостоятелна кариера, отколкото да има тъпча гушите на тях. Пратих мейл на Пайнер, ще се обадя и на Милена Рекърдс.Въобще повече няма да се дам да ме тъпчат.То търпях,търпях, ама извенете.......

Monday, January 15, 2007

Няколко неща

Пфу, малко по малко, започнах да си променям блога. Започва да ми харесва все повече и повече. Яка работа. Сега ми остава само да разбера как да си избера template,който да не е от предлаганите тук и по някакъв начин да го пльосна . Ще го разуча и това.
Колежката ми се обади днес следобяд. В крайна сметка се оказа, че извинението й струваше. Тази вечер ще пътуват с шефа към Македония и всички подробности ще са ясни до дни. Алелуя :)
Във фитнеса днес го бях ударил доста философски. Има нов инструктур и това ме накара да си задам няколко въпроса. Защо винаги когато в колектива се появява някой нов, "старите" кадри го приемат трудно и винаги се гъбаркат с него? Та и аз самият съм постъпвал така, както и с мен е постъпвано по същия начин. Малко ми стана гадно. Естествено има хора дето си го заслужават, но това момче не смятам, че е от тях. Въпреки, че не го познавам много. Странно. Може би подсъзнателно в "новия" член на състава всеки вижда някаква заплаха или пък "старите" си мислят, че са хиляди пъти по-добри от него? Ходи разбери....

Продуценти....

Оф, леле, нямам думи да опиша нещата в света на шоубизнеса в България. Права си беше Деси Слава, че изостави Пайнер и си пое нещата сама. Песента, която записах ще излезе чак на 22-ри в компилацията на една от водещите музикални компании. Видеоклипът би трябвало да снимаме някъде около 25-ти, но като знам колко бързо се движат нещата, може и да не е тогава. Днес пратих смс, да питам колежката, кога да порчъвам дрехите и дали въобще да ги поръчвам, още чакам отговор /някъде около 3 часа вече/. На мен ми е все през трътката, защото, аз нямам договор с фирмата, а тя има. Аз мога да си правя общо взето какво си поискам, но не съм такъв човек.Нищо. Въпреки, че търпението ми е на изчерпване, все още се намира тук таме по малко.....

Sunday, January 14, 2007

Дебилни същества в неделя сутринта


Типично за неделя се събудих рано.Като се има предвид, колко дълго чаках този ден за да си почина най-накрая. Карай да върви.Бях огладнял зверски.Станах и се запътих към хладилника, а очите ми все още не се бяха отлепили и се блъснах във вратата на хола. След като теглих няколко псувни, установих, че прясното мляко е свършило.Още една прекрасна новина за неделя сутринта. Както и да е. Направих си овесената каша с кисело мляко и малко банани.Ако за малко се броят цели два и то големи. Закусих, изкъпах се и докато си подредя хаоса в стаята, сътворен през забързаната седмица, то беше станало време за обяд. Уви, прекрасните новини продължаваха да никнат като гъби.Нямах нищо за обяд, което означаваше, че трябва да се ходи на пазар. Майко, на пазар в неделя...УЖАС! Облякох се, запалих баба Лада и се запътих към Билла.Марка магазин, в който повече никога няма да стъпя. Не стига, че вече никак не е евтино, а и обслужващия персонал беше под всякаква критика. Вътре, лудницата беше на full level. Гледах да се измъкна колкото се може по-бързо.Но понеже ми беше писнало да ям всеки ден пилешко и реших да си купя телешко месо, което да смелям на кайма. Питах една от лелките дали има щанд на който мелят, а тя ми отвърна най-"любезно", че това не било месарски цех. Ауууууууууу, направо усетих как всичката ми кръв се беше качила в мозъка и главата ми придобиваше застрашителни размери. Мислех си да извикам управителя и да се разправям, но червата ми къркореха бая вече и като се сложи изнервеното ми състояние, можех и да убия някой. Повече няма да стъпя в този магазин, Кауфланд са на 200 метра от Билла, доскега не съм имал проблеми там, така че спечелиха едни клиент в повече. А, щях да забравя. Асансьора ни не работи вече втори ден, защото техниците били почивка, а като знам, обикновенно са почивка по две седмици.... Дебилни същества в неделя сутринта..Cool isn`t it :)

Saturday, January 13, 2007

Малко помощ

Незнам дали въобще някой влиза тук, ама и да не влиза, ще разбера, то ме нямаше поне три месеца. но сега искамв да си направя много як блог, само че нещо немога да се справя със сайта.Най-интересното-не мога да намверя и инфо, примелно искам да си сложа линкове към любими сайтова, снимки като фон, не като сегашните, ей такива неща, и други разбира се, но незнам как става, преди Мила ми помагаше, ама ми е неудобно да я тормозя.Нека ако някой знае, откъзде мога да прочета малко инфо, да даде линкче или да сподели :)

Thursday, January 11, 2007

Яко време :)





Времето е просто върха, навън все едно е пролет и след месец ще заминаваме на морето :) Сега в главата ми изплуваха спомени от миналата година на Приморско. Цялата тайфа готини хора, готиното настроение, купона който си правехме :) :) :) Стана като есмивки от старите ленти. Е, с тези хора, поне голяма част от тях, ще се видя в петък, защото Влади има рожден ден и ще го празнува в Exit. Което е много хубаво, защото да не повярва човек , но не съм купонясвал като хората от Нова година.Което за мен си е направо странно. щом вече ми звънят да им препоръчвам заведения :) Но вече се започна яко Бачкане, та малко по-сериозно го давам :)
Днес няма да има нищо интересно май. Цял ден се опитвам да задоволя огромния си апетит, който ме гони от както започнах отново тренировки, но нещо не се получава :) Предполгам, че денят ще премине по следния начин : Ядене, ровене в нета, репетиции, ядене, фитнес, баня , а вечерта може да ида до Замъка да се разбера с колегите, кога ще започваме да пеем, а после може и в Студентски град с братовчедка ми да ида за по нещо. Много мразя, когато дните се завъртят главно около работа и никакви развлечения. Няма да се дам така лесно на комелсиалният начин на живот , работа, от работа вкъщи. Да,да това не е за Митко :) В никакъв случай :)
P.S. Тази снимка ще ме побърка направо, леле любимия ми плаж и бар снимани от високо, ауууууууууу :)

Monday, January 08, 2007

Поредно съвземане???

Ето ме отново. След като почти се затрих през последните три месеци, с идването на новата година някак си намерих сили да се изправя за пореден път и да се стегна. След като провалих отношенията си с доста хора, за малко да прецакам нещата с Ара мюзик, но слава Богу записах си добре парчето...Въобще както винаги на косъм се разминах. Ама като се вземе в предвид изпитото количество алкохол, което изпих, тревата която изпуших, а бях и на косъм да пробвам разни други неща. Е сега се боря, отново съм на ринга :) Както става с всички нас :) Падаме и ставаме, кръговрата на живота,може би.....


Следва продължение...