Понеделник

Понеделник сутрин-Пачанга, вторник сутрин Пачанга :))))) Вече ще станат два месеца, от както не съм спирал да къркам. И един месец от както Мимо се загуби. Ама горе долу вече приемам нещата такива каквито са. Снощи с колегите си пийнахме и на прибиране умряхме от смях. Зори по пътя уби рибата направо. Ама така я уби, че язовира ще остане безлюден за поколения напред. :) Като започмна да храчи като хамалин, да се уригва и да се хили, ние с Мери изживяхме пълен шок. То верно , че тя си ги прави тези нещка, ама това снощи не съм си го представял даже. После какви смс-и ми пращаше....дано не си спомня, че ще е доста неловко :) Тя имам чувството, че е нимфоманка, мина целия квартал сигурно, а Младост не е малък :)