????????

За какво ми трябваше да позволявам на тъпото си сърце да обиква отново?????Отново безсънни нощи ,пълни с тъга и самота????????? Писна ми вече. Ако някой тръгне да ми описва, че имало любов ще му се изсмея в лицето, силно и грозно! Гаден и подъл свят.........

Live изпълнения

Така. Вече записахме демо вариант на дуетното парче. Засега не мога да издам с кой изпълнител е и с коя компания е, но то съвсем скоро ще стане ясно :) До края на октомври трбва да влезем в студио и да запишем крайния вариант, а ноември са предвидени снимки на видеоклип. Съсвсем скоро ще кача мои снимки тук, а и най-вероятно тази информация тук ще се премести в самостоятелен сайт. Но всичко това са все още проекти. Засега пея всяка вечер без неделя и понеделник в комплекс Замъка :) Много емоции има, направо става шоу, особено в началото :) Това е в професионален план.
В личен нещата май днес ще се решат главно. Днес сигурно ще е срещата,за която ви разправях преди време. Така че стискайте палци :)

Радини вълнения

Както споменах в предишни теми, нещо се случи с мен. Силно се привлякох от една личност, с която даже не съм се виждал лично. Страшното в цялата работа е, че дори незнам дали ще излезе нещо, а вече вложих много чувства. В началото ме беше страх даже да се видим, е поработих над себе си и предприех крачката да се видим на кафе тези дни. Сега в главата ми нахлуват безброй въпроси: Дали ще ме хареса, какво ще стане ако си допаднем, какво ще си кажем ..... и още,още много подобни. Ами ако трябва да бъдем честни, от последното преживяване минаха 2 години. От тогава не съм допускал никой до себе си и сега ми е странно, защото свикнах да съм сам. Въпреки, че не ми харесва. Едната част от мен крещи отивай и се впускай, другата крещи- Не! Не преживявай отново всичко,което преживя с голям болка!................................

"С А М О Т Н И Ц И"

Не сме щастливи, а сме живи-

дали това е нашата съдба?

Че на всеки сме простили,

всяка лоша дума,всяка лъжа.

Когато някой е забравен,

на самота е продаден

и се скита , знам,

и остава сам.

Самотници ли да останем,

когато този свят за нас е даден?

Удавници на луда страст-

това съм аз, това си ти.

Незнаеш колко малко стига

да отключиш моето сърце.

Не искам с теб да си отива

любовта ни, разделена на две!

Стефан Статев, Ара Мюзик, Теодора- "Някой като мен"

Записи

Леле, само да чуя някой, че да си певец е много лесно....Ще му се случи случка :) Тази седмица ще ми се разкаже играта от репетиции, това арабско произношение докато го оправим....ще ме скъсат направо. Но трябва да се напъна и да дам всичко от себе си,за да ме допуснат до студиото и да направим записа. Оказа се че ако се справя ще снимаме и клип. Оф направо съм се сдухал здраво. Така че стискайте палци,аз отивам да мъча :)

Любовни трепети??? Айде стига бе!?!

Направо не съм вярвал, че отново ще изпитам тръпката от усещането, да обичаш, да се притесняваш докато се опознаваш с човека до теб, да си мислиш за него...Уау, незнам какво да мисля, какво да кажа, как да постъпя. Болката от предишния път напомня засебе си и неволно, издигам защитна стеничка, една нетърпима притеснителност...Но този път няма да повторя грешките си. Дано нещата се получат, защото само от малкото ,което разбрах и почувствах , че съм обичан, аз станах друг човек-щастлив, засмян, спокоен, пълен с енергия :) Ех , заспали и пробудени чувства, здравейте отново :)

Милена Рекъдс издадоха хит???

Е разгеле! Не съм крил никога симпатиите си към музикална компания Милена Рекъдс. Но откакто почина незаменимата и невероятна Румяна , сякаш замря и компанията, за която тя издаваше. Но ето, че има светлина в тунела дет се вика. Певица с псевдонима Нова Десислава, омая доста хора със специфичния си и силен глас, с дуетно паче. И то не с кой да е, а с Любо- приятелят на Румяна. Парчето стана хит, без клип, без да се парадира с име на лейбъл. Ще видим какво ни чака още :) Още инфо в www.ramania-bg.com

Готвим нов проект, който засега не е правен в България.в момента сме в експериментален етап, песента е в демо вариант засега, но на мен лично много ми хареса. Това ще бъде първия мой проект и много се притеснявам и вълнувам. Песента е нещо като дует, не точно с една много готина колежка. Това е за момента. Трябва да напиша текста и започваме работа :)

Фитнес център Младост...

Майчице мила, не съм предполагал, че толкова трудно може да се намери свестна зала за фитнес в София. Аз си ходя по принцип във фитнес център Младост, но понеже го затвориха до понеделник/02.10.2006г./ за разширение и смяна на уредите, се наложи два дни да ходя в други зали. посетих една в Мусагеница и една в Младост 1 а, които меко казано се оказаха под всякаква критика. Ушжас направо. няма да си сменя моята зала за нищо на света. Там е пълно с готини хора, а не някакви надувки и инструктори, които ги мързи да гледат, камо ли да бачкат. Поздрав за Станислав, Илко, Красимира,Ипо,Пламен и целия екип на фитнес център Младост :) липсвате ми вече, но още малко остана :)

Разходка сред природата...

Лелеле, колко ме е яд, че нямам време да се разходя днес сред природата, да речем Витоша. Пфу, че късмет, а времето е перфектно. Може да открадна някоя минута за парка, ама не е същото. Между другото, марина си пристига днес от Германия, тя си пада по такива разходки, та можем да измислим нещо заедно. Надявам се да е за малко повече време в България и да не е същия сдух, който беше, като й ходих на гости през пролетта.
Иначе днес отново натоварена програма, тренировки, репетиции, срещи, а от другата седмица и танци :) Ихааа, да живее живота на пълна скорост :) :)

еееееееееееееееееееех, село, село. Таз девойка на снимката ме дразни вече прекалено много. Маро, оди си на село да подоиш кравите малко, а!

Вчера бях на репетиции. Изкарах около 4-5 часа и сега направо не мога да си кажа заглавието. Главни виновници за това са песните на многоуважаваните от мен БТР. За първи път пея такъв стил и ми дойде в повечка. Иначе останалата част мина доста добре. Вече нямам търпение да преминем към останалата част от развитието ми.А това не се знае кога ще е :)

Cham Bao взривиха зала 1 на НДК

Испанската група Cham Bao, дойде в София, за да изнесе наистина грандиозен концерт в зала 1 на НДК. Групата съчетала няколко стила в своите произведения, успя да изправи цялата публика на крака и накара всичко живо да танцува и пляска в завладяващия ритъм на тяхната музика. Невероятно шоу направиха на тарамбуките, а изпълненията на солистите накараха всички да настръхнат от удоволствие. За завършек, на сцената допуснаха хора от залата да потанцуват на един от многото бисове. Истинско уважение показа и главната солистка, когато изказа благодарности на български и пожелания към нашата публика. Шоу, което си заслужаваше. Един перфектен концерт организиран от агенция PRIMA agency и Nescafe frappe.

С труд към прогреса

Най-накрая, успях да достигна доста високи тонове, примерно като на Наско от БТР. Направо съм на седмото небе. Това си е доста работа и бая пот се изля, докато стигна до тук. А пък съседите , горките, те колко са потърпевши от цялата работа :) Днес имам урок и ще видим какво ще каже Дали . Стискайте палци :)

Почивни дни-СУПЕР

СУПЕР, не съм вярвал, че ще успея да се разходя в центъра на София, без да е претъпкано от хора и автомобили. Така, повечето заминаха по провинцията за празника и за уикенда. Затова пък тези дето останахме тук си се ширихме на воля навсякъде по София :) Е, градския транспорт беше малко нередовен, но им е простено :)
Купих си мкровълнова печка и днес трябва да купя и някаква поставка, понеже кухнята ни е малка и с нея стана още по-тясно. А исега като се върнат и брат ми и роси, ще стане още по гъджкано.
Утре съм но урок по пеене, най-сетне, взех си почивка от работа, за да мога да се подготвя. Довера пък съм на концерт в НДК, на едни бразилци, дето правят страхотна музика. Айде ще разправям после, ако ме пуснат, ще направя и снимки, макар, че като гледам в блога излизат само Х. Незнам защо така.....

Денят на независимостта

http://i101.photobucket.com/albums/m49/dsnpr/250px-D097D0BDD0B0D0BCD0B5_D091D18A.png'>

Честит празник на всички българи :)

Ебати каръка

Ами така става докато ушевите дремат зад някой храст за да глобят някой невинен шофьор или си спят в колата сладко,сладко. Събуждам се аз тази сутрин, обличам се набързо и отивам на тренировка. Слизам долу пред блока и що да видя?!? Гледам и невярвам на ушите си. Колата ми с отворен прозорец, вратата отключена, а кабели стърчат навсякъде, няма го сд ресийвъра. Направо побеснях. Беати смотаните крадци. За какво им е, при положение, че панела си е в мен. Дано им изсъхнат топките на шибаните тъпаци. Събирах пари още от първите си заплати, за да си го купя, да ева гадините. Леле оттук нататък само да видя някой такъв ще му изтръгна черния дроб и ще го изям!!!

Тъпа есен

Ебати студа е навън. В момента е 7.15ч. сутринта и се предполага, че трябва да отида на тревировка в тоя клинч навън. Най-много да се преместим в залата вече, защото навън не се издържа, особено като се изпотиш. Или освен да се преобразя на полярна мечка и да започна да ръмжа на стадиона :) Оф, незнам, в залага няма къде да се тича. Има пътеки, но мразя да тичам на пътека, толкова е изкуствено. Остава колело или тренажор.Бльок. Искаааааааааааааам си лятото :(

Биг Брадър 3

Е определено ще се гледа :) Грабна ме за сега. Успяха да привлекат вниманието към себе си. Засега ме изкефиха Виолета / бабката /, тази от Бургас и ръгбиста. Говорим за личности. А относно тази от Благоевград, имам съмнения, че е проститутка. За Пеньо се чудя какво да кажа??? Общо взето се очертава пълнеж за през задаващите се студени дни. Като се има предвид и началота на Сървайвър :)

Фитнес мания

Мускулна треска навсякъде, няма по-сладка болка от тази,ако щете вярвайте. Започнах си отново тренировките и се чувствам по-запален от всякога. Храня се яко, раста, но чиста мускулна маса, мазнинките натрупани през ваканцията изгарят, а плочките на корема започват да си личат.....ех наслада. Яд ме е, че времето се захлжда много, защото ми пречи на тичането рано сутрин. Май ще се тича вече на пътеката в залата. Като стана въпрос за зала, във фитнеса има доста нови попълнения, тоест имам в предивд, новите инструктури. Много повече ме кефят от предишните.Поне си вършат работата. А не само да си чешат....мъдурите :) Чакам Светльо / един приятел,който ми е като личен треньор и фитнес гуру/ да се върне от Германия и да сменим малко тренировъчния план.
Поздрави на всички трениращи Lol ;)

ДН

Baywatch in USA

Топ офертата на месеца, а може би и на годината. Предложиха ми работа в Щатите като спасител, супер яка екипировка, нищо общо с нашата база и то за три месеца-12.000 щатски долара. Супер направо, сега чакам допълнително да ми кажат нещата. Уха с тези пари....както ми трябват за пеенето....дано стане, само да не се прояви моя карък :)

Иначе в работата ми нищо ново под слънцето-караници,сплетни,интриги. Сега в понеделник ще правим събрание на камериерките,защото нещо го удариха през просото,та ще има караници. Днес Стоян си пристигна и утре най-накрая ще почивам.Смятам да се отдам цял ден на тренировки, направо го чакам тоя момент от доста отдавна. А пък и нали приключих с алкохолизма си / да се надяваме,че ще е задълго/. Предполагам че ще е задълго, при положение, че последния път забърках ебати кашите.....

Дали Иванова /продуцентката/ ми се обади едната вечер, наговори ми много мили думи и ми обеща да влизам вече в студио, имала идея за дует, като моята част ще е на арабски най-вероятно, дано стане. В тази насока, кега ходя по зъболекари да се консултирам какво ще правим с моста, дали ще се сменя и въобще неща които са гадни, но без визия не става.

Сега е едва 19.00ч. и вече нямам търпение да ходя на фитнес.Днес даже си купих страшни маратонки за залата. Звънях на Станислав, да го питам за Глутамина, но не ми вдигна, дано не е това което си мисля, щото ще стане лошо.....

Ами в кратки линии е това, просто ме заболя вече главата от компа, та ще почина малко. До скоро:)

http://i101.photobucket.com/albums/m49/dsnpr/erikaeleniak.jpg'>

Колко ми липсваш........

Оф Боже, ако те има направи нещо по въпроса.....Не стига че пак се сетих за мойта драма и пак ми е адски тъпо, ми сега няма и на кой да се облегна, няма на кой да разкажа какво ме боли, няма кой да подаде едно рамо когато се разплача...Ебало си е майката скапана. Сори че псувам, но наистина ми писна, как може да съв такъв човек? Защо не мога да бъда копеле?????ЗАЩООООООООООО????
Постоянно нещо се променя, човек се адаптира тъкмо и свиква и то пак промяна. Хора идват и си отиват....А аз? Аз си седя и пак съм сам......

Viva la BDZ

ХАхахахахаха, е изкефих се тотално на себе си тоя път. На 24-ти след тежък запой, се започнаха едни бири та така цял ден. Как завърши всичко ли, ами.........заминах на морето за два дни, сам :) Пътувах с влака. Беше ебати шоуто, запознах се с толкова много хора. два дни купони яко. Е сега финансово нещата малко куцат,ама то неможе всичко :) Бургас отидох на гробищата да оставя цветя на гроба на Румяна и там се запознах с дъщеря й, щях да припадна направо. Съдба братче, вече вярвам че има нещо такова. Видях се с Вълчо и Стойчо, пак съвсем случайно. От цял Бургас тях да видя, е направо ходи ми отсечи главата :)
На връщане обаче вече бях толкова гроги, че два дни спя само , вчера бях цял ден на работа на автопилот, а снощи пак на рожден ден. Не мога повече алкохол да поемам, преливам вече хахахаха.
P.S. Ако видя шефа на БДЖ ще му се стъжни живота ;)

Работа,работа ме чака :)

След едно наистина голяма отсъствие се върнах най-накрая :)
Ето и най-важното което се случи през това време.
Рождения ден мина готино. Готина компания, та какво друго да се иска :) Накрая естествено всички бяхме толкова къркани, има хора дето не си спомнят как са стигнали в Джим Бим в студентски град. Ние с Таня завършихме последни на пейките зад моя блок с 2 литра бира и май бяхме най-добре от всички. На другия ден се започна обичайното-в Замъка и после някъде пак на парти. Ходихме и в Червило. Много яко беше там. Купона е на ниво след като изкарах там до 4 и ми се седеше още. В личен план общо взето е това. Със Сашо ще трябва да си поговорим едно хубаво , защото продължава да плямпа какви ли не гадости по мой адрес, а пред мен се прави на най-добър приятел. Ще се види и таз работа.
В работен план, чакща ме доста работа в Замъка, особено при полог(жение, че Стоян и брат ми ще заминават. Поне Светла се върна като управител вечерно време та ще е малко по-леко. Трябва да влизам и в студио, което ще рече край на цигарите, сега вече ще ми е трудно. Та ще започвам и тренировките за да ги дпра по-лесно. Тази неделя която идва вече трябва да се видя и с Дали Иванова за да се разберем какво точно ще правим.
Това е в сгъстен вариант :)

Завръщане

Ех, беше каквото беше на морето. 7 дни купон, 7 дни плаж, 7 дни без мисли.... Но уви, всичко хубаво си има край. Истории от това море има бол, то няма да ми стигне цял блог за да ги разкажа. Важното е , че всичко беше наред. Сега обратно към задачите.
Чакаме доста( Утре имам рожден ден. Ще празнувам със семейството ми, после евентуално ще изляза с мойте приятели. А в петък ще е голямото избухване.Тогава ще си празнувам официално с тях. Лелеле нямам търпение. Трябва да го организирам добре. Забочвам работа в Замъка. Няма отърване оттам,пфу. Започвам и усилена подготовка с пеенето, че трябва вече да записвам.Имам милиони идеи, дано си намеря готини и разбрани продуценти. Това в работен план. В лично отношение, няма нищо ново, ама нищо. Старата песен на нов глас и това си е. Сега ме мързи да пиша, тея дни ще се впусна в подробности за някои от най-важните неща.

Лудницата пасти да яде

Е това беше! Както и очаквах , брат ми преди една вечер, на 25-ти, се напи за пореден път и пак наби приятелката си. Скачаше и на нас, направо цялата му физиономия се променя. Става като дявол ли, незнам какво определение да дам на това което за пореден път видях... Много се сдухах тоя път, може би защото не бе за първи. Към 5 през нощта излязох с раницата и малко дрешки и реших да избягам. Седях навън, разхождах се супер сдухан с има няма 5 лева в джоба. Поне да си бях взел талона на колата та да спя в нея. Реших да се прибера към 7 да си метна един душ и в 9.30 имах среща с Влади да ходя с него до Враца и Козлодуй. Въобще не бях спал как щях да издържа незнам. Както и да е. Само за миг да си затворех очите и виждах всичко наново. Боя, ударите по стената, крещенето...И се чувстваш толкова безсилен. Та той е на 33 и тежи към 100 кила, какво по дяволите мога да направя. Казах на нашите че се изнасям и не ме е.е нищо повече. От финансова гледка точка ще ми дойде доста нанагорно, но немога повече така. Това е от години. На следващия ден все едно нищо не беше станало, напи си се човека отново, прибра се към 5 сутринта и драйфа. Направо не мога вече да го дишам. Не мога да спя, да ям абсурд.Само на кафе и цигарки. Гледам да седя максимално навън и да не се прибирам. Стряскам се вече от най-малкото. Пълен ужас, който немога да опиша. Нямам търпение да замина сега в неделя. Дано си намеря някаква работа на морето и да остана там до септември и после живи и здрави се изнасям ако ще турско да е! Да мре тая сган, наистина не ме грее, нищо че ми е брат. Това е егоист пълен.
Иначе няма нищо ново. Сега се боря с гадните спомени и картини които ми изникват все път щом затворя очи. Пак ще се въртя като шантав в леглото, отново го няма и ще се прибере пиян, страх ме е защото смятам, че и тази нощ ще има нещо. Стане ли това наистина ще си събера багажа и ще си гепа пари, и газ да ме няма.
Преди малко бях на кафе с Влади, Диди/гаджето му/, Тони / сестра й/. Има вероятност и те да дойдат на морето , което ще е супер. Нямам търпение наистина.
Сега си лягам в леглото, ще пусна тв-то и така доста време. А умирам от шубе да не стане нещо....

Пуф паф, пуф паф

Бая време мина откакто не съм влизал тук. Ми то няма и нищо интересно за разправяне. На 23-ти, рождения ден на брат ми мина както и очаквах- аз се напих за да издрапам обстановката. Баща ми си легна рано, майка ми пак се наду, брат ми се напи и ми се наду по едно време, че съм му припомнил някаква гадна история. Смотана работа, то така е на семейните сбирки. В понеделник бях на автопилоти не усетих как мина, честно казано, това обаче само през деня. Нощта пак нещо не можах да спя, ама тоя път въобще. Та днес ми се разказа играта цял ден. Бях като труп, само дрема, кръвното яко ми беше паднало. Към 18.00ч. събрах сили и отидох да тичам, че иначе щях да продължа това мизерно съществуане. Оказа се, че вечерта ще се съберем да говорим за морето. Аз още се чудя какво да правя. Да пътувам с всички, да изчакам и Влади, или да си взема една единична стая и да остана там да бачкам. Въобще не мога да реша. Ако реша да се смазвам от алкохол, тръгвам с другите. Ако реша да изкарам едно нормално море-тръгвам с Влади, ако реша да откача, оставам да бачкам там.....Гот, а? Та това ми е тройната дилема. А пък въобще и не мога да усетя, както преди, че сега ще се ходи на море. Хората чакат за този миг с нетърпение, на мен ми е все трътка. Незнам, ще го реша спонтанно. Утре най-накрая ще е интересен ден. Ще ходим с Влади до Враца и Козлодуй, той по работа, а аз ще си моткам нагоре надолу. Така че, дано да спя нормално та да съм свеж за утре :)

Страх

Довечера ще се излиза. Здравко ми звъня и вече се е почнал, от обяд пие бира. Влади и той ми звънна, ще ходя да го взема с колата и слизаме направо долу пред блока. Сашо сигурно също ще дойде, аз може и да се прибера той като дойде, ако има от мойте любими гледки де. Дано да няма щото не искам пак да се сговня. От сега ми е някво притеснено....
Оу, снощи видях Дани, бившата ми. Понапълняла е малко, но си е същата. Хахаха сега си спомних как се хилеше, просто няма такъв смях...... Преди малко се прибрах от тичане. Как осфежава това нещо, влизам в банята и вече съм тотално свеж за вечерта.
Купих подаръка на брат ми. Взех му часовник, G shock серия. Поне на моя се кефеше и затова реших да му взема. Утре пак на маса.На всичкото отгоре съм на работа и на урок, как ще успея незнам. А казват, че в неделя и Господ почивал..........

Дали???

Снощи беше най-готината вечер в живота ми от сто години насам. Бяхме само аз и Влади, защото всички си имаха работа. Пийнахме и си полафихме като доброто старо време. Заразди погърнатата водка си казах й майчиното мляко, но не се притеснявам от това. Влади е човек на който мога да разчитам и да кажа всичко. Олеква на човек като си каже болежките :)

Врабчето

Това не е истина просто.Ще се застрелам с прашка в десетката.
Снощи пак ме друсаха нервите преди лягане и не ми се спеше. Не издържах и прибегнах към едно доста ефикасно лекарство-водката.Пийнах няколко , докато не се налюлях качествено и заспах като пич. Будих се няколко пъти само да отида до кенефа. Най-интересното: Цяла седмица се мъча да стана в 7.00, но не можех, аднес, когато съм наработа през деня и ми се искаше да дремна до по-късно, аз се опулих в 7. Заради едно смотано врабче, което явно си нямаше работа и ми беше на балкона. Та кат се почна- Чик,чик,чирик , ама силно, дереше се да му се невиди, все едно беше на техно парти. Идеше ми да го прасна с нещо, ама ме мързеше да стана иначе...хохохо..... Та събудих се, какво да се прай. Сега се приготвям за Замъка, да видя там как е положението и така. Айди чау......

All my life

Страшна песен на Aeron Neville ft. Linda Rondstadt-All my life. Супер е просто.

Преди малко се върнах от плуване. Пфу, гадни цигари. Не че пуша много, по 2-3 на ден, но пак си оказват влияние. Спирам ги. Аз не мога да разбера защо ги и почнах пак. Поне не съм пушил много време, само тези 3-4 дни. Те не ми решават проблемите,така че ги мятам в коша. Натупках се стабилно, отивам да се разхождам. Трябва да събера пъри и да си купя или сд плеър или мр3 плеър, защото без музика немога. Особено сега за морето, си събирам едни песнички за плажа.....Само да легнеш или да се разхождаш по плажа на тях, аууууу нямам търпение.

All my life

written by Karla Bonoff 1986

Am I really here in your arms

This is just i dreamed it would be

I feel like we`re frozen in time

And you`re the only one I can see

Hey, I`ve loocked all my life for you

Now you are here

Hey, I`ve spent all my life with you

All my life

And I never really knew how to love

I just hope somehow I`d see

Oh I ask for a little help from above

Senfd an angel down to me

Hey, I`ve loocked all my life for you

Now you`re here

Hey, I`ve spent all my life with you

All my life

I never thought that I could feel a love so tender

Never thought I could let those feelings show

But now my heart is on my sleeve

And tis love will never leave

I know

I know

Hey, I`ve loocked all my life for you

And now you`re here now you`re here

Hey, I`ve spent all my life with you

All my life all my life

Пак ли???

Незнам до кога ще продължи така. Тази нощ имах най-отвратителния кошмар. Досега сънувах, че аз умирам, че майк ми умира, какво ли не. А тази нощ сънувах най-гадното нещо, от което ме е страх, било ме е страх и винаги ще ме бъде. То небяха гушкания и гукания, нправо не е истина. Това от което толкова ме е страх, че може да го видя и в реалноста, а не само в съня....Искам да отида някъде и да викам, многооооо да викам. То е ясно как ще ми потръгне днес деня, след такова начало ще съм пак затворен в себе си и това е. Ще се отдам на спорт, поне да не нараня някой като му се изкрещя в лицета, сякащ той ми е виновен. Така че, закуска, чакам малко да ми слегне и отивам на плуване, после на фитнес и така!

Плажът

Днес беше един доста як ден. За първи път от доста време насам, се почувствах някак си различно. Причината е, че бяхме на плаж. Направо супер си изкарах. Ходихме до плажа на Дианабад, място, което доста се е променило от соц годините. Очаквах да си е същата мизерия, но слава Богу не се оказа така. Бях с брат ми и Роси. Първо сутринта направих едно тичане на стадиона, прибрах се, теглих си един душ и се запътихме с колата към басейна. Нямах търпение да се топна във водата.От кога го чакам този момент, само аз си знам.... Веднага се запътих към водата, но се поспрях малко, защото беше лед направо. Явно бяха чистили басейна. Е, с триста зора успях да се гмурна, оттук нататък беше лесно. Плуване и плацикане до пръсване. Имаше обаче много хора, а това попречи на една хубава тренировка. Пък и смотаните ми очила за плуване се бъгнаха и започнаха да пропускат вода. Мразя да плувам на "тъмно". Е пак съм доволен де. Взех си чадър, но се чудя защо. При положение, че не го използвах въобще / То сега си плащам затова, защото съм изгорял като препечена филийка, особено краката така ме болят.../. Висяхме там цял ден. Брат ми си пи джинчета, докато не се оцвети подобаващо. Аз бях с колата, пък и още не мога да забравя за онзи грозен разговор и обидите.
С Влади се чухме отново тази вечер. Нал започна работа и няма време да се видим, та телефона сега замества кафето :) Работата му е интересна. Все още не иска да избързва за морето, защото не иска да предизвика съдбата и всичко да се оплеска в последния момент. Дано да дойде. Сашо ми звъня, първо ми прати смс, но аз му отговорих просто ей така, после ми се обади , за някви квартири на Приморско. Пак му говорих само по същество. Незнам, мисля, че слагам край на приятелството си с него. Не виждам смисъл, да съм близък с човек, който злобее толкова много и се е опитвал да ме прецака. Влади ме кара да говоря с него и да му натрия носа, но не съм по тези работи. Колкото и да ме е нервирал, трябва на момента да стане това иначе не.
Мале, а от толкова тренировки, тази вечер се улях с яденето. Язък,пфу много ме е яд, ама какво да се прави. От утре пак, наново, така е за наказание.
Пак имах кошмари тази нощ, дано днес да спя нормално. Писна ми вече да се будя , не стига че съм заспал след два часа въртене, ми се будя и край със спането. А маха....
Краката ми горят, направо светят на тъмно:) Може и да се намажа с кисело мляко, ама ще взема да гоизям, така че без него.
Сега отивам в света на телевизията и после надявам се да заспя ;)

Спасители на плажа / Baywatch

Ех, колко време измина откакто даваха този филм...Кефеха ме само първите два сезона защото после стана, празноглав филм. А пък и в първите два сезона участва една от любимите ми актриси- Erika Eleniak. Имаме доста общи неща, това го открих когато й прочетох автобиографията.... Както и да е.
Мислех си как може един ден да си пълен парцал, отдал се на алкохол, а на следващия да си стъпиш що годе на краката, да затвориш очи, да преглътнеш болката и да влезеш в ритъм??? При мен винаги е било така.
Днес цял ден си прекарах вкъщи, пред компа и зяпах главно сериите на Спасители на плажа. Поне се амбицирах да тренирам отново сериозно. Сега вечерта си намерих перфектното място за тичане. По ме кефи дори от НСА. Един стадион в Студентски град. Малко е занамерен, но поне там сме хора, които само тичаме, а не да ти падат топки на главата и подобни. Натичах се наистина перфектно, а утре сутринта рано, пак тичане и плуване, после фитнес и следобяд пеене. Е това е то, истината.
През деня както се ровех в компа , намерих една стара папка, та там си пишех нещо като дневник преди две години. Жалкото е, че писах само 2-3 дни, но пак ми беше интересно да го прочета. Стана ми едно драго...хихихи........
Отивам към хладилника, че след това бягане червата ми стържат яко....

Ще се пръсна...

Един ден не съм писал нищо, може би два-незнам честно казано. Онзи ден , по скоро онази вечер ходихме на кино, на Карибски пирати. Много як филм. Залата беше препълнена. Тази вечер беше и последната с мойто обедводняване. И слава Богу. Това е някакво много странно състояние. Все едно гледах извън тялото си, е не буквално де, но нещо подобно. Особено накрая. Както и да е. Филма свърши и веднага се прибрахме.
Виж, вчера беше доста по-интересно. Цял ден тичах. Дам, един път 5км и посре още 6. Направо ми дойде супер. Тичаш си и си мислиш. Нищо друго не те ебе. Форест Гъмп в БГ вариант-хахаха. Ходих на кафе с Наско и Сашо. Тоз последен индивид ме изумява със злобата си. Обаче я прикрива доста умело. Наско каза, че в тях няма никой и решихме да се съберем там на карти и за другите- пиячка. Но не и за мен. Просто незнам как ще пия с тях. Та разбрахме се за вечерта, полегнах и то стана време да се събираме. Бяхме всички. Влади предложи да отидем на моста / едно място на което като малки вършехме големи идиотщини /. Те си взеха пици и бира, а аз студен чай. Изгледаха ме доста странно. Само Влади знаеше истинската причина, поради която се дърпах. Седнахме на моста, дойдоха и едни приятели на Алек. Много весели хора. Аз отново се затворих в себе си. Седяхме там около 2 часа и решихме да се преместим в Наско. Хората решиха да се отрежат от пиячка и затова. Аз твърда си седях на вода, тихо и смирено в ъгъла. Само Влади се усети и ме попита за какво съм се сдухал. Аз само му казах, че ми е много "весело". Това естествено му беше достатъчно за да се сети за какво става въпрос.
Вечерта протече в спомени за минали години и кой какви идиотщини е правил като се напие. Брей, че то май не съм само аз , ама ходи го обясни на Сашо и Наско.... Реших да си ходя, защото не издършах повече да седя и да се усмихвам искуствено. Влади и той си тръгна заедно с мен. Сто процента са ме коментирали после. Така завърши тази вечер. Нощта имах пак кошмари......Гадни(......паднах с един самолет и се разбих.
Днес сутринта се успах. Успях все пак навреме да хапна и да хукна към Замъка. Замествах Велин. Там нсичко си е както обикновенно. Лудницата е на шест. Към 13.00 свърших и се прибрах, бях на урок при Дали и трябваше да се приготвя. Мина доста добре. Каза, че съм напреднал. Поговорихме си за музика и времето мина доста бързо. После Влади ми се обади и се разбрахме да се видим. Говорихме за това което се бе случило преди време. Помогна ми малко или много. Оказа се , че всичко което съм си мислил за Сашо е вярно. Яко ми плюе зад гърба. Тъпанар. А пък аз съм толкова наивен, че нямам думи. Влади също много се ядоса , за цялата ситуация. Незнам как ще отида на море. Може би ще го изчакам и ще пътувам с него. Иначе какво да правя там със Сашо. Боже, детски работи, а сме хора на по 22-24 години. Стана ми мъчно отново, но поне знам че мога да разчитам на Влади.
Сега трябва да отида пак до Замъка. После може и едно кино да направим.
В общи линии старата песен на нов глас, дето се вика. Но все пак живота е един кръговрат, нали?......

Nightmares

Оф, много тежка нощ. Все едно не бях в този свят, а в друго измерение. Кошмар след кошмар, едно състояние в което нито бях заспал нито буден. Сутринта, трябваше да стана в 8.00 за да тренирам. Да бе, ей сега , не стига че не бях спал като хората от седмица, а и тази нощ не стана номера. Както и да е, стана време с Алек да отидем до поликлиниката, за да му сменят превръзката на крака. Леле, само влезнахме и веднага в главата ми изплуваха гадните спомени за миналата година, когато на морето си счупих крака. Много гадно ми стана.
Лекарите му казали, че всичко е наред и до седмица ще му махнат конците. Последва шматкане по центъра и в квартала и така до преди малко. За съжаление не ми остана време за пеене и за тренировка. Тоест, излязох да потичам, но в двора на даскалато беше пълно с побеснели дечорлига и се отказах. Ще си ходя в НСА или ако продължа да тичам в училището трябва да е рано- към 7-8 сутринта.
Днес пак се бях обезводнил много. По-едно време си мислех че както си карам ще припадна. Добре че не стана де. Дано се оправя по-скоро.
Наско ми се обади, че в тях нямало никой. Та какво ми дреме на мен, ходете и се напийте без мен, за какво съм ви аз- или не помните какво ми наприказвахте онази вечер??? Оф , аман от......
Сега ще ходим на кино, на Карибски пирати. Аз още не съм се решил. Може и да си остана да си вися пред компа и да си чета туй онуй....Незнам. Може пък и да ида, да поиграя малко театър прпед другите, че съм супер щастлив човек - хихихихи така ще направя. Накрая на годината може и Оскар да ми дадат-мухахахаха.......

13.07.2006г.

Колкото и да ми беше трудно, взех се в ръце, както писах вече. Изпрах си дънките, наистина съм се олял, съдейки по вида им. За съжаление съм си озеленил една от любимите тениски, въпреки, че тя самата като модел е подобна и ни личи толкова много.Може би с течение на времето, от прането, ще се оправи. Та успях да изпера само тези дрехи, защото майка ми настояваше да ги изпере тя. / Понякога трудно понася факта, че с брат ми сме големи и се оправяме сами. Но я разбирам, иначе няма какво да прави по цял ден/. Та какво ми остана, още повече пак се изморих. Хапнах, полегнах и тъкмо да заспя, домашния телефон ми звънна.Беше Влади. След вчера си мислех, че малко поне ще се усети-ама май не. Както и да е. Та днес му беше интервюто за работа, назначили са го. Много се зарадвах наистина. Още повече, че ще може да си ходи на лекции. Кофти е , че може би няма да успее да дойде с нас на море, ама то не може всичко за съжаление. Другото , което ми каза беше една от любимите ми реплики:
- Чех се със Сашо и се разбрахме да се видим, ако искаш и ти ела.- Това ми прозвуча като някаква изпросена покана, но може би вече превъртам и се параноирам. Та разбрахме се да звънна на Сашо и да се уточним какво ще правим. Трябваше да идем в квартал Изток , където Влади трябваше да напомпа гумите на стария Мерцедес, защото утре щели да го продават. В 15.00ч. трябваше да съм в Мусагеница и оттам със Сашо да тръгнем към Изток.
Станах, изкъпах се и малко се освежих в интерес на истината. Не ми се ходеше с колата, затова потеглих пеша. По пътя установих, че човек като се разхожда наистина остава сам със себе си. Поне при мен е така. Та аз си говорех на ум със себе си. За какво ли не......Подраних, звъннах му и той слезе след около 10 минути. В началото ми беше неудобно да го погледна в очите, след онези думи. Това беше така, докато не извади 10лв и ми ги даде.Били ми паднали онази вечер докато съм си отключвал. Боже, това пък въобще не го помня?????? Нищо не зачекна на тази тема. Да ама не за дълго. Попита ме как така съм смятал да не пия повече. Та за Бога, самия ти ми мрънкаше на главата зтова нещо и как не си ми бил бавачка и т.н. , а сега ми задавш този въпрос???Това си го казах на ум. Само отвърнах, че така смятам и млъкнах. Направих се че чета едно списание в колата, та белкем се усети. Стигнахме там. Квартал Изток се води един от тузарските. Бльок, само като видях с какви шкемби се влачат хората там......ми стана ясно що за стока са. Дойде и Влади, та се запътихме към гаража. Там попомпахме малко гуми, главно те си говориха. За работата така и неразбрах много. Сашман това, Сашман онова....Митко си помпа там и туй то. Дреме ме ми / май ми дреме де/. Докато бяхме там Сашо издири Наско и Здравко. Бяха в нашия квартал в кафето, така че се запътихме натам / и то по-добре, най-сетне малко положителна енергия/. Там не се случи нещо кой знае колко интересно. Седнахме в кафето на лаф муабед, посмяхме се. Решиха да се излиза в събота и да се пие от рано. Хахахахахаха смешковци, пийте си. Без мен. Не издържах и ги излъгах, че ме е свил стомаха та се прибрах. Преболякох се и реших да отида до НСА и да потичам. Ухаааа, много добре ми дойде. Наистина супер направо. Там е много приятно за спротуване. Вече винаги като имам време ще тичам там, иначе ходя в двора на даскалото до нас.
Прибрах се, изкъпах се и пих много вода, защото се бях изпотил повече от нормалното. Предполагам, че тялото ми се чисти в момента от гадостите, които беше поело, а те не бяха малко. Много ми се приспа, а беше прекалено рано. Накрая се предадох и заспах. Спал съм може би не повече от 10 мин. когато телефона ми звънна. Беше Алек. Разбрахме се утре да го карам до поликлиниката, че му правили някаква операция на крака и трябва да му махат конците / тук се сетих за мен миналата година, когато лятото си счупих крака на морето.....пфу/. Утре ще се видя с него, дано само да свършим до 16.00, защото сигурно ще имам урок по пеене с Дали / супер /. След това не ми се спеше вече. Даже напротив, изпълнен съм с енергия. Така до този момент. Ще се ровя в нета, ще зяпам тв и така докато ми се доспи.

Позитивност

Много трудно станах тази сутрин. Все едно ме е блъснал влака за Букурещ. Трябваше да ходя днес на тренировка, но се отказах. Още не съм готов. Трябва ми малко реанимация. Днес програмата ще ми е главно свързана с домашния уют. Трябва да си изчистя малко стаята, че след този пиански маратон е станало кочина направо.
Взех решение относно моите постъпки от изтеклите няколко дни. Ще си стъпя на краката и смятам да докажа на всички, че съм нормален човек. Даже не само да им покажа , ами да им натрия носовете. Писна ми да се самосъжалявам. Да може да ми е мъчно за изгубената любов и за някои други неща, но може би точно това ми е писано, за да се преборя. За да покажа, че съм по-силен. Запретвам ръкави и се хващам да работя здраво. Ще говоря с Дали дали ще издадем някоя песен есента или зимата.Ако от Ара се навият, започвам много усилена подготовка.
Сега отивам да хващам прахосмукачката...

Лед и огън...

Едно хубаво нещо което ми се случи вчера, беше че се сдобрих с Влади. Поговорихме си и се оказа, че даже ще затвърдим приятелството си. От цялата история Сашо си показа рогата снощи. Докато с Влади си изяснявахме отношенията, Сашо явно побесня и после с Наско ме направиха на две стотинки в буквалния смисъл. Имал съм нужда от психиатър , от лечение, било им писнало от моите истории и т.н. Не мчожах да мигна заради тези думи. Ревах, като малко дете. Сега се чувствам някак си тъпо, смотано и много самотно...Тая самота ще ме довърши. Мисля и да спра да пия, поне до морето. Като гледам как е тръгнало ще завърша като някой изпаднал глупак. Днес не можах да свърша никаква работа , защото съм изтощен и цял ден дремуцам. Получих смс от агенцията / да не повярваш /. В неделя имаме курс по актьорско майсторство- само до това ми е. Да им гледам тъпите физиономии на колегите, толкова са мазни, че чак ми се драйфа.
Чудя си дали някога целия кошмар ще свърши??? Има ли щастие на тази земя? И дали наистина адът не е тук, на земята?
Искам всичко да си е постарому..................

Автостоп

Същия ден в който писах тук, че съв на пета бира вече/денят, когато беше финала на световното/ аз направо се ......налях като бъчва. Цял ден пих, после към 18.00 дойде Здравко, отидохме до Замъка да прибера оборота. Там пихме и шотове и по още една бира. Явно от шотовете вече започнах да зацапвам свещите. Запътихме сме към 26 блок, където имахме среща с Влади и Сашо.Здравко се прибра защото беше обещал на баща си да гледат мача заедно. Аз реших да изчакам със Сашо, Влади, за да не виси сам. Джаснах още една бира и това вече ме закопа. От този момент не помня нищо. Освестих се на една бевзиностантция на път за морето?!?!! Лелеле изпаднах в ебати паниката. Задавах си хиляди въпроси- Какво по дяволите правя тук, как съм стигнал дотук.....След 2 мнути паника, реших да си купя бира и да поема към морето на стоп. Влязох в бензиностанцията /от веригата Лукойл/ , обаче тъпите касиери ми обясниха, че в момента мога само гориво да си поръчам....То на мен ми трябваше такова само че не бензин а алкохол. Както и да е, не ме обслужиха. Аз вече кроях планове как да спра тир, беше ме шубе. Чаках, но така и не се решх да вдигна ръка. Висях на тая смотана магистрала бая време. Звъннах на брат ми да дойде по някакъв начин и да ме прибере, а той ми отвърна да съм спал там, защото се бил напил. Звъня на Сашо и докато му обясня и ми падна батерията на телефона. Той си мислел че се ебавам. Евала.. ТГрябваше да се прибера по някъв начин, а това си е бая разстояние до София. За ходене особено, а как съм стигнал до там не ми е ясно. Та се започна едно диво ходене, в 4 и 30 бях вече на входа на София. Краката ми ме боляха адски много. Мислех да си взема стая в един мотел, защото просто нямах сили да ходя повече, но нямаше свободни. Така най-накрая се прибрах в нас. Ако можех да ги отрежа, щеше да е добре, защото наистина ме боляха адски много. Та така, или съм отишъл пеша дотам, или съм се качил на автостоп...Нямам никакъв спомен. Брат ми ме ебава, че щял да ми монтир GPS система за следене.....
Събудих се вчер и се поизлежавх малко. Звъняха ми доста хора, за да ме питат за приключенията в които се бях забъркал, въпреки че се криех, накрая се свързаха с мен. Поне на 3-ма души се наложги да обяснявам какво е станало. Сашо ми заяви, че съм бил по-зле и от Здравко. Хахаха той пък понеже е добре.....Абе нямам думи, не ме е.е за мнението на хората. И сега се започвам пак. Ще си пия, ако ще да ме обяват за пианица. Ще правя това което си искам. А още нещо. Пак не ми се яде.
Та така, сега ще се изкъпя, оправям се и отивам някъде да пия. До скоро......

Упс

Оф, май съм пропуснал дости букви в поста си, ама така е, вече 5-та бира поркам, спирам да пиша за днес, че не се знае какво ще излезе.........

Joint

Мда, напушихме се и се напихме...Беше голяма веселба. Поне за малко забравих, че нещо ме мъчи и се отдадох на смеха. Всичко започна откакто Здравко реши да си покаже зърната в Студентски град. Оттам поне 2 часа сме се хилили, докато единчовеш се разкрещя, че не можел да спи.Тогава се усетихме, че прекаляваме и се прибрахме.
Колкото до сега- пия бира, запасих се. Реших да не изтрезнявам днес.Пък може и утре и в други ден....И така до края на света.... Хахахаха, готино прозвуча. Сега чакам брат ми да се прибере , че така см да пя ми е скучно. По-късно ще се опитам да привлека и Здравко. Довечера дали ще мога да гледам мача или ще съм се умъртвил вече???Хм, незнам.
Влади днес се прибира. Снощи се обади на Сашо и май беше пил, заедно с Фифти канрчето- Милен , сестра му. Лелеле и тя е една бъчва.....Въобще в нашия квартал май няма трезвеници. Само бъчвонки сме. Цеци си бил счупил носа оня ден, защото една табелка го нервирала, естествено в пиано състояние, ударил и една тупаница, обаче се извъртяла и го цапнала по лицето....Смятам че коментара е излишен...........

Пчеличката Мая

Е това е. Да се напиеш като тараба, цяла нощ да бродиш и накрая на сутринта да се събудиш с Пчеличката Мая. Не е истина просто. Иначе, снощи се украсих много добре. И как няма, при положение, че се започнах още в 17.00ч.. Първо пих в нас две менти с мляко. Дремнах малко и стана време със Сашо да излезем. взехме и Тони с нас. Отидохме в Регал, там пих още две мети и накрая решихме да отидем в Замъка и да се унищожим. Така и стана. Самир се обади и се присъедини. Останалото ми се губи. Знам само че сега седя и си гледам краката и целите са в кал. Спомням си че бягах по улицата, но от какво- незнам. Спомням си , че не можех да обясна на таксито къде да ме закара. Това е всичко. Другото ще остане неизвестно. И Сашо се направи на нищо подобно. Смс-ите които ми е пращал са на китайски. По-късно ще се разбере кой какво е правил и къде се е събудил. А сега отивам да се излежава и да реанимирам, че Здравко днес е на линя, което означава че ще се пие. Юпииииии, нямам търпение...

СМС-ът! С главно С

Както и си мислех, клекнах и пратих смс на Влади. От мисли и разсъждения най-накрая събрах сили и отидох да тичам. Избягах си 3-те км. за 16 мин. / е малко съм с паднал тонус, но да не забравяме, че до тази сутрин бях на антибиотик/. Като се върнах все още нямах отговор. Помислих си, че така и ще си остане, но грешах. След малко чух мелодията на джи ес ема, взех го и прочетох получения смс. Не прочетох нещо ново, което да ме изненада. Върнах му, написах как съм, каква е хавата тук в София и това беше. Ни стон, ни звук повече..... Какво ли се учудвам.....Очертава се едно алкохолно лято, поредното..... На всичкото отгоре ми се забиха 3 песни на Мадона в главата:

http://www.data.bg/f.php?fid=14950263- това е Oh Father
http://www.data.bg/f.php?fid=14950377 - Spanish eyes
http://www.data.bg/f.php?fid=4436685 - The power of goodbye


Страшни песни, само да лежиш и да мислиш.....

Пратих смс и на Дали / учителката ми по пеене /. Питах я дали днес ще може да проведем един урок. Каза ми, че евентуално довечера, така че дотогава трябва да отметна всичко. Сега мисля да ида на фитнесче, после да порепетирам и така. А довечера съм решил да се напия като тараба...........

П.С. Втори смс, може би има шанс......е и.........

Прозрение

Много ясно , че ще се чувствам кофти........Като се опитвам да бъда кучи син, винаги така става, страдам тройно повече от нещата които съм оплел. Но значи ли това, че трябва да бъда добряка, който винаги прощава и да се оставя да ме тъпчат?!?

Обаждането, сдуха и още нещото.......

Днес историята със спането се повтори. Нервирах се и реших да не излизам, докато не спра смотания антибиотик. Наистина е смотан! Пфу, пак се нервирам като се сетя......
Много тъп ден, ама наистина много. Слушах си музика цял ден и се сдухвах. Реших да прочета за пореден път "Малкия принц". Сдуха ме допълнително. Тъкмо прочитах последната страница, когато джи се мето звънна. Беше Милена, сестрата на Влади. Обясних й за какво става въпрос, защото тя реши, че в мен е причината. Но въпреки всичко, пак аз ще трябва да направя първата крачка към сдобряването. Нямам нищо против, то и без това като гледам, каквото и да направя няма да има смисъл. Само не мога да разбера защо всички ме упрекват, че се държа толкова гадно с него. При положение, че той се самозабрави и започна да се държи с мен като с идиот, как трябваше да се държа?!? Най-чудно ми е обаче , че и Сашо ми каза, че съм се държал с Влади доста странно??? Моля?!? Та самия Сашо настройваше хората против него и коментираше за гаджето му, а сега излиза че аз съм виновен едва ли не. Какво ли се учудвам.......
Ще му пратя едно смс-че утре, ще видим как ще се развият нещата. Готов съм на първата крачка, но ако това продължи и след това, незнам как ще реагирам. Сигурен съм, че на морето ще стане нещо . Нещо което ще промени доста отношения.........Въобще шлякава история!
Докато си слушах музика днес, доста се размечтах. Даже по едно време се бях преместил в един друг свят, ако мога така да се изразя. Беше много хубаво, нещата ставаха така както аз си ги представях, правех това което си искам и всичко си беше на мястото. В следващия момент се сдухвах още повече и всичко рухваше за миг. Странно нещо е това психиката на един човек.
След този разговор не си намирах място. Започнах да репетирам и докато се усетя, минали 3 часа. Гласът не ми падна което ме зарадва. Малко ми поолекна след като си излях енергията в песни. Утре не е лошо да отида вече на урок, че много пропуснах.
Общо взето е това, отмина още един смотан, сдухан ден от живота ми. Тоест от живота на всички ни, с тази разлика, че за някой е бил супер готин ден.........

Болница Чикаго Хоуп

Днес направо се улях със ставането. Часовника ми звънна в 7.00ч., нали трябваше уж да тичам. Бях се наспал, но от какъв зор реших да продължа още малко- незнам. Пак съм заспал,защото майка ми влезе с взлом в стаята ми в 8.30ч. , викайки на висок глас че съм се успал. Така си и беше. Хукнах веднага към банята, по пътя се обадих за такси. Всичко в движение, много ми беше чудно как ще стигна до 9.00ч. в центъра. Стана така както и очаквах, задръстването започваше още от Плиска, просто звъннах на Нора, че ще закъснея, добре че е разбрана. Нямаше никакъв проблем, постригах се и се въведох в ред. Вече съм готов за подвизи. На прибиране си взех една активия с мюсли, беше много готино да се опитвам да я хапна без лъжица баш в центъра. Хората ме гледаха странно, което ме доведе до въпроса, защо всички ми изглеждаха сякаш са програмирани?!? Всички с еднакви дрехи, бързайки на някъде и някак си сякаш бяха празни. Все едно нямаше живот в тях....Та както и да е. Наближи мойта спирка и тъкмо слизах, когато ми се обади Сашо. Помоли ме да го закарам до поликлиниката, че през нощта нещо си бъгнал крака. Та айде, пак до любимата Студентска. Днес вече сериозно се замислих над проблемите в българското здравеопазване. А те наистина са много. Като започнеш от грубия персонал / като аптекарката там / та завършиш до мизерните условия на работа. Ама какво мога да променя аз- нищо, така че оставям тези притеснения на някой друг. Снимаха му крака и другото ще му кажат утре, защото всички ортопеди били отпуска- типично по български стил :)
Пихме кафе срещу поликлиниката и дискутирахме, колко ни мирише на секс овсякъде. Все пак бяхме в Студентски град- града на любовта както му вика брат ми. В скоро време трябва да тошнем нещо, че положението става критично.
Като се прибрах, чайка ми беше сготвила и се нахвърлих върху яденето. Напоследък, може би от антибиотика, не се чувствам никак добре. Само ми се спи. Спах следобяда до към 17.00, после реших да отида на фитнес, тъкмо стигнах входа когато ми стана зле и се отказах. Прибрах се и пак легнах. Така до мача. Ебати, някой ми прави вуду сигурно. На всичкото отгоре и тъпите французи продължиха на финал. Пфу, че смотана история. За капак разбрах, че Влади е писал на Сашо, мен естествено ме е пренебрегнал, ма негова си работа. Поне разбрах какъв приятел е наистина. То си е за него....Както и да е. Сега ми се чете нещо или ми се гледа някой як филм. Макар че като се замисля ще отнеса плуфката веднага.

Раздвижването

Ставането тази сутрин беше доста шантаво. Събудих се нормално, но само закусих и пак заспах. Стреснах се по едно време, защото си помислих, че съм си изпуснал часа за антибиотика, но бях отворил очи на секундата. Другата част на деня до обяд протече както обикновенно: гледах тв, чатих, слушах музика и мечтаех. Бях си затворил очите на The Cranberries-Ode to my family и си мечтаех, не толкова текста, колкото музиката ме накара да го направя. Бях на плажа в Приморско и тичах ли , тичих, разхождах се, а морето беше бурно, после яздих кон, въобще мечти та дрънкат.Както и да е. Дойде най-сетне да се сложа малко в ред и да излязца навън. Трябваше да ходя до Д-р Терзиева на контролен преглед. Тя беше втора смяна, аз и без това смогнах или по точно, се навих да стана от леглото чак към 14.00ч.. Наядох се като идиот и имах енергия да изтръгна цял кран от релсите :) Ами така де, кой няма да има след около 5 филиики с мед и сирене. То майка ми е виновна, защото този хляб който купува е уникален, с божествена коричка....Чак ми се дояде отново. Та хапнах, изкъпах се, домързя ме да се обръсна, въпреки че брадата ми беше доста пораснала, приличах на дивак. В интерес на истината обаче така се харесвам, придава ми по-мъжествен вид, а пък баща ми само мрънка, че така не е било етично...Oh, please :) Не се и поколебах, дали да огида до поликлиниката с колата или с кракомобила. След 5 дневен арест и никакво движение, избрах ходенето пеша, нищо че живея в Младост 1 , а поликлиниката се намира в Студентски град. Взех си раницата и вътре си сложих суитчера за всекщи случай, че времето беше доста променливо. Явно беше че трябва да се пазя повече. Заперках си пеша, като пич. Въобще не усетих кога съм стигнал. Междувременно се обадих на Сашо, за да го питам за плана за довечера и дали е навит за по кафе след поликлиниката, защото ми беше близо- в Мусагеница. Естествено че бе навит, а за вечерта се очертавахме и доста хора.
Влязох в клиниката, слава Богу нямаше много хора, а пред моя кабинет беше само една лелка, която явно беше доста невъзпитана, защото крещеше по телефона сигурно 15 минути. Тъкмо когато търпението ми се беше изчерпало, дойде нейния ред и по- добре , че щях да я направя дива и щастлива. Може ли в болнично заведение да крещи като шантава?!? Не се бави много и дойде и моя звезден миг , хехехе. Влизам аз и тайно се моля да ми каже , че антибиотика може да се пие и 5 дни. Нъцки пръцки. 7 ПЪЛНИ дни, което ще рече до петък сутринта включително :( Пфу, е пак ще се пие де, ама дотогава??? Иначе налепите вече ги няма и така. Приключи таз глава с тъпата болест, дано не се повтаря скоро, че ми разказа играта.
Тръгнах към Сашо. Имах още бая енергия, затова избрах обходен маршут. Тъй като моста беше в ремонт се налагаше да мина под него. Ех, не бях минавал оттам години. Минах през места дето си играехме като малки, катепехме се по едни железа на въпросния мост, които сега бяха махнати, сто процента от съображения по сигурност. Иначе другото си беше по старо му- бурени по-високи от мен колкото си щеш и боклуци. Стигнах до блока на Сашо и тъкмо му звънях, когато ме извика. Беше излязъл да си купи тоалетна хартия. Тея дни и него го мъчи дрисък. Или е гепил мойто вирусче, или е от креатина, който пием зда тренировките:)))) Ама как се смях като изцепи на продавача " Имате ли тоалетна хартия". Само преди 4-5 дни щеше да оака положението и се наложи да ползва едни храсти, всичко това на прибиране от Ст. град през нощта от стрийт бара. Сега естествено го ебаваме за това, акар че си е човешко и е много гадно. Качихме се до тях, тъкмо трябваше да ми пусне едни клипчета от Несебър, дето бяха с Милена и Деси,края на юни. Лелелеле , наистина са си изкарали яко, умрях от смях. Едното беше как Милена спи на плажа, естествено пиана, по едно време се събужда от смеха на другите / които й се смеят как спи/ и изцепва:
- Да ви пръдна в устите- No comment изкърти мрака и рибата, и детското ,, и въобще всичко :)
Тръгахме от Мусагеница посока Младост вече, при това с кола. Макар че имах още доста сили. Там пак пихме по сок в едно кафе, запазихме си маса за мача, но почти веднага решихме да го гледаме в Сити на ХМС-то, че беше по яко. Прибрахме се да хапнем. По пътя видяхме Наско, който пак учи за изпити и не излиза. по точно техните не го пускаха. Е томва не го разбирам, няма и да го разбера.. Момче на 20 и .. години, и наште да не ме пуската навън щото не съм си взимал изпитите0- хахаха ей сега. Полафихме млако, той от балкон, ние долу и вече се прибрахме. Аз бях изгладнял вече след тази разходка и отново погълнах хладилника. От утре сперам хляба, че мамата се разказах тея дни.
Дойде време за мача. Бяхме аз , Здравко, Сашо и Таня. В кафето бяхме само ние и шефовете. Ще си кажете доста спокойно. Да,да, ама друг път. При положение, че не бях виждал хора в продължение на 5 дни, не млъкнах дори и за секунда и само се хилих. Тъй като не издърхан на гледката да ги зяпам как пият бира, а на мен лигите да ми текат / нали пия антибиотик/ звъннах на Тонти за трева, ма не можа да намери. И слава Богу, аз направо откачих и се хилих за щяло и нещяло. Пък и точно тази компания сме само веселяци, така че картинката беше суперрррр. Много се изкефих на тази вечер. Мача вървеше мудно и вече не издържахме на едно място, затова решихме да отидем в 26 блок, в кафето. По пътя срещнахме Алек, който вля допълнителна доза смях. Изцепка длед изцепка просто, едната от които беше въпроса:
Митак, ти да не си си слагал силикон в устата? - И това го оставям без думи, как не ни изгониха оттам след толкова смях- незнам. Те хорато отишли да гледат мач, ние се хилим кат зелки :))))
И така, свърши мача и то с победа за Италия. 2:0 в последната минута. Направо ги напаравиха диви и щастливи немците, ама какво да се прави живот - хахахахаха, ух че гот. Прибрахме се и така, аз си пша това и лягам с триста, че явно ми дойде в повчко. Утре смятам да стана в 7 и да тичам навън, ама ще видим, че не искам да се преуморямвамч и насилвам още веднага ;)

Болест

Уф, първо привет на всички, за мен е удоволствие да се присъединя към вас и да споделям своите мисли :) своите дни и моменти от живота......
За съжаление трябва да започна с оплаквания.... Хванах някакъв смотан вирус и честно казано вече не издържам да си кисна в нас, да зяпам тъпата програма на телевизиите и да търкам дюшеците. Е това последното на моменти е приятно, де :) Вече съм значително по-добре,но съм на антибиотик. Това което най много ме дразне е, че нещо ми се припи алкохолец и то адски много. Желанието е направо несравнимо. Породено за пореден път от едни случки , които все още не смятам да споделям тук.
Утре смятам вече да изляза навън, защото иначе рискувам да превъртя в истинския смисъл на думата. Пък и без това съм на контролен преглед при Д-р Терзиева в Студенска п-ка. Дано ме зарадва, че антибиотика може да се спре по-рано,дано,дано,дано----:)
За днес, естествено няма нищо друго интересно. Щракам си каналите, зяпам, надувам си музиката до дупка. Абе щом успях да репетирам значи наистина съм по-добре вече. Тази новапесен дето я имам да я уча се получава страхотно. След като к тези въсможности успявам докато съм болен да я изпея, представям си колко добре ще се получи като оздравея Lol :)
Песента е известна, на Sinan Sakic - Umrecu s osmehom, Теодора я направи на БГ.
Ами това е за днес, айде стига толкова засега, че рискувам да стана досаден, ако не съм станал вече :)