Wednesday, July 12, 2006

Лед и огън...

Едно хубаво нещо което ми се случи вчера, беше че се сдобрих с Влади. Поговорихме си и се оказа, че даже ще затвърдим приятелството си. От цялата история Сашо си показа рогата снощи. Докато с Влади си изяснявахме отношенията, Сашо явно побесня и после с Наско ме направиха на две стотинки в буквалния смисъл. Имал съм нужда от психиатър , от лечение, било им писнало от моите истории и т.н. Не мчожах да мигна заради тези думи. Ревах, като малко дете. Сега се чувствам някак си тъпо, смотано и много самотно...Тая самота ще ме довърши. Мисля и да спра да пия, поне до морето. Като гледам как е тръгнало ще завърша като някой изпаднал глупак. Днес не можах да свърша никаква работа , защото съм изтощен и цял ден дремуцам. Получих смс от агенцията / да не повярваш /. В неделя имаме курс по актьорско майсторство- само до това ми е. Да им гледам тъпите физиономии на колегите, толкова са мазни, че чак ми се драйфа.
Чудя си дали някога целия кошмар ще свърши??? Има ли щастие на тази земя? И дали наистина адът не е тук, на земята?
Искам всичко да си е постарому..................

No comments: