Ще се пръсна...

Един ден не съм писал нищо, може би два-незнам честно казано. Онзи ден , по скоро онази вечер ходихме на кино, на Карибски пирати. Много як филм. Залата беше препълнена. Тази вечер беше и последната с мойто обедводняване. И слава Богу. Това е някакво много странно състояние. Все едно гледах извън тялото си, е не буквално де, но нещо подобно. Особено накрая. Както и да е. Филма свърши и веднага се прибрахме.
Виж, вчера беше доста по-интересно. Цял ден тичах. Дам, един път 5км и посре още 6. Направо ми дойде супер. Тичаш си и си мислиш. Нищо друго не те ебе. Форест Гъмп в БГ вариант-хахаха. Ходих на кафе с Наско и Сашо. Тоз последен индивид ме изумява със злобата си. Обаче я прикрива доста умело. Наско каза, че в тях няма никой и решихме да се съберем там на карти и за другите- пиячка. Но не и за мен. Просто незнам как ще пия с тях. Та разбрахме се за вечерта, полегнах и то стана време да се събираме. Бяхме всички. Влади предложи да отидем на моста / едно място на което като малки вършехме големи идиотщини /. Те си взеха пици и бира, а аз студен чай. Изгледаха ме доста странно. Само Влади знаеше истинската причина, поради която се дърпах. Седнахме на моста, дойдоха и едни приятели на Алек. Много весели хора. Аз отново се затворих в себе си. Седяхме там около 2 часа и решихме да се преместим в Наско. Хората решиха да се отрежат от пиячка и затова. Аз твърда си седях на вода, тихо и смирено в ъгъла. Само Влади се усети и ме попита за какво съм се сдухал. Аз само му казах, че ми е много "весело". Това естествено му беше достатъчно за да се сети за какво става въпрос.
Вечерта протече в спомени за минали години и кой какви идиотщини е правил като се напие. Брей, че то май не съм само аз , ама ходи го обясни на Сашо и Наско.... Реших да си ходя, защото не издършах повече да седя и да се усмихвам искуствено. Влади и той си тръгна заедно с мен. Сто процента са ме коментирали после. Така завърши тази вечер. Нощта имах пак кошмари......Гадни(......паднах с един самолет и се разбих.
Днес сутринта се успах. Успях все пак навреме да хапна и да хукна към Замъка. Замествах Велин. Там нсичко си е както обикновенно. Лудницата е на шест. Към 13.00 свърших и се прибрах, бях на урок при Дали и трябваше да се приготвя. Мина доста добре. Каза, че съм напреднал. Поговорихме си за музика и времето мина доста бързо. После Влади ми се обади и се разбрахме да се видим. Говорихме за това което се бе случило преди време. Помогна ми малко или много. Оказа се , че всичко което съм си мислил за Сашо е вярно. Яко ми плюе зад гърба. Тъпанар. А пък аз съм толкова наивен, че нямам думи. Влади също много се ядоса , за цялата ситуация. Незнам как ще отида на море. Може би ще го изчакам и ще пътувам с него. Иначе какво да правя там със Сашо. Боже, детски работи, а сме хора на по 22-24 години. Стана ми мъчно отново, но поне знам че мога да разчитам на Влади.
Сега трябва да отида пак до Замъка. После може и едно кино да направим.
В общи линии старата песен на нов глас, дето се вика. Но все пак живота е един кръговрат, нали?......