Болница Чикаго Хоуп

Днес направо се улях със ставането. Часовника ми звънна в 7.00ч., нали трябваше уж да тичам. Бях се наспал, но от какъв зор реших да продължа още малко- незнам. Пак съм заспал,защото майка ми влезе с взлом в стаята ми в 8.30ч. , викайки на висок глас че съм се успал. Така си и беше. Хукнах веднага към банята, по пътя се обадих за такси. Всичко в движение, много ми беше чудно как ще стигна до 9.00ч. в центъра. Стана така както и очаквах, задръстването започваше още от Плиска, просто звъннах на Нора, че ще закъснея, добре че е разбрана. Нямаше никакъв проблем, постригах се и се въведох в ред. Вече съм готов за подвизи. На прибиране си взех една активия с мюсли, беше много готино да се опитвам да я хапна без лъжица баш в центъра. Хората ме гледаха странно, което ме доведе до въпроса, защо всички ми изглеждаха сякаш са програмирани?!? Всички с еднакви дрехи, бързайки на някъде и някак си сякаш бяха празни. Все едно нямаше живот в тях....Та както и да е. Наближи мойта спирка и тъкмо слизах, когато ми се обади Сашо. Помоли ме да го закарам до поликлиниката, че през нощта нещо си бъгнал крака. Та айде, пак до любимата Студентска. Днес вече сериозно се замислих над проблемите в българското здравеопазване. А те наистина са много. Като започнеш от грубия персонал / като аптекарката там / та завършиш до мизерните условия на работа. Ама какво мога да променя аз- нищо, така че оставям тези притеснения на някой друг. Снимаха му крака и другото ще му кажат утре, защото всички ортопеди били отпуска- типично по български стил :)
Пихме кафе срещу поликлиниката и дискутирахме, колко ни мирише на секс овсякъде. Все пак бяхме в Студентски град- града на любовта както му вика брат ми. В скоро време трябва да тошнем нещо, че положението става критично.
Като се прибрах, чайка ми беше сготвила и се нахвърлих върху яденето. Напоследък, може би от антибиотика, не се чувствам никак добре. Само ми се спи. Спах следобяда до към 17.00, после реших да отида на фитнес, тъкмо стигнах входа когато ми стана зле и се отказах. Прибрах се и пак легнах. Така до мача. Ебати, някой ми прави вуду сигурно. На всичкото отгоре и тъпите французи продължиха на финал. Пфу, че смотана история. За капак разбрах, че Влади е писал на Сашо, мен естествено ме е пренебрегнал, ма негова си работа. Поне разбрах какъв приятел е наистина. То си е за него....Както и да е. Сега ми се чете нещо или ми се гледа някой як филм. Макар че като се замисля ще отнеса плуфката веднага.