Раздвижването

Ставането тази сутрин беше доста шантаво. Събудих се нормално, но само закусих и пак заспах. Стреснах се по едно време, защото си помислих, че съм си изпуснал часа за антибиотика, но бях отворил очи на секундата. Другата част на деня до обяд протече както обикновенно: гледах тв, чатих, слушах музика и мечтаех. Бях си затворил очите на The Cranberries-Ode to my family и си мечтаех, не толкова текста, колкото музиката ме накара да го направя. Бях на плажа в Приморско и тичах ли , тичих, разхождах се, а морето беше бурно, после яздих кон, въобще мечти та дрънкат.Както и да е. Дойде най-сетне да се сложа малко в ред и да излязца навън. Трябваше да ходя до Д-р Терзиева на контролен преглед. Тя беше втора смяна, аз и без това смогнах или по точно, се навих да стана от леглото чак към 14.00ч.. Наядох се като идиот и имах енергия да изтръгна цял кран от релсите :) Ами така де, кой няма да има след около 5 филиики с мед и сирене. То майка ми е виновна, защото този хляб който купува е уникален, с божествена коричка....Чак ми се дояде отново. Та хапнах, изкъпах се, домързя ме да се обръсна, въпреки че брадата ми беше доста пораснала, приличах на дивак. В интерес на истината обаче така се харесвам, придава ми по-мъжествен вид, а пък баща ми само мрънка, че така не е било етично...Oh, please :) Не се и поколебах, дали да огида до поликлиниката с колата или с кракомобила. След 5 дневен арест и никакво движение, избрах ходенето пеша, нищо че живея в Младост 1 , а поликлиниката се намира в Студентски град. Взех си раницата и вътре си сложих суитчера за всекщи случай, че времето беше доста променливо. Явно беше че трябва да се пазя повече. Заперках си пеша, като пич. Въобще не усетих кога съм стигнал. Междувременно се обадих на Сашо, за да го питам за плана за довечера и дали е навит за по кафе след поликлиниката, защото ми беше близо- в Мусагеница. Естествено че бе навит, а за вечерта се очертавахме и доста хора.
Влязох в клиниката, слава Богу нямаше много хора, а пред моя кабинет беше само една лелка, която явно беше доста невъзпитана, защото крещеше по телефона сигурно 15 минути. Тъкмо когато търпението ми се беше изчерпало, дойде нейния ред и по- добре , че щях да я направя дива и щастлива. Може ли в болнично заведение да крещи като шантава?!? Не се бави много и дойде и моя звезден миг , хехехе. Влизам аз и тайно се моля да ми каже , че антибиотика може да се пие и 5 дни. Нъцки пръцки. 7 ПЪЛНИ дни, което ще рече до петък сутринта включително :( Пфу, е пак ще се пие де, ама дотогава??? Иначе налепите вече ги няма и така. Приключи таз глава с тъпата болест, дано не се повтаря скоро, че ми разказа играта.
Тръгнах към Сашо. Имах още бая енергия, затова избрах обходен маршут. Тъй като моста беше в ремонт се налагаше да мина под него. Ех, не бях минавал оттам години. Минах през места дето си играехме като малки, катепехме се по едни железа на въпросния мост, които сега бяха махнати, сто процента от съображения по сигурност. Иначе другото си беше по старо му- бурени по-високи от мен колкото си щеш и боклуци. Стигнах до блока на Сашо и тъкмо му звънях, когато ме извика. Беше излязъл да си купи тоалетна хартия. Тея дни и него го мъчи дрисък. Или е гепил мойто вирусче, или е от креатина, който пием зда тренировките:)))) Ама как се смях като изцепи на продавача " Имате ли тоалетна хартия". Само преди 4-5 дни щеше да оака положението и се наложи да ползва едни храсти, всичко това на прибиране от Ст. град през нощта от стрийт бара. Сега естествено го ебаваме за това, акар че си е човешко и е много гадно. Качихме се до тях, тъкмо трябваше да ми пусне едни клипчета от Несебър, дето бяха с Милена и Деси,края на юни. Лелелеле , наистина са си изкарали яко, умрях от смях. Едното беше как Милена спи на плажа, естествено пиана, по едно време се събужда от смеха на другите / които й се смеят как спи/ и изцепва:
- Да ви пръдна в устите- No comment изкърти мрака и рибата, и детското ,, и въобще всичко :)
Тръгахме от Мусагеница посока Младост вече, при това с кола. Макар че имах още доста сили. Там пак пихме по сок в едно кафе, запазихме си маса за мача, но почти веднага решихме да го гледаме в Сити на ХМС-то, че беше по яко. Прибрахме се да хапнем. По пътя видяхме Наско, който пак учи за изпити и не излиза. по точно техните не го пускаха. Е томва не го разбирам, няма и да го разбера.. Момче на 20 и .. години, и наште да не ме пуската навън щото не съм си взимал изпитите0- хахаха ей сега. Полафихме млако, той от балкон, ние долу и вече се прибрахме. Аз бях изгладнял вече след тази разходка и отново погълнах хладилника. От утре сперам хляба, че мамата се разказах тея дни.
Дойде време за мача. Бяхме аз , Здравко, Сашо и Таня. В кафето бяхме само ние и шефовете. Ще си кажете доста спокойно. Да,да, ама друг път. При положение, че не бях виждал хора в продължение на 5 дни, не млъкнах дори и за секунда и само се хилих. Тъй като не издърхан на гледката да ги зяпам как пият бира, а на мен лигите да ми текат / нали пия антибиотик/ звъннах на Тонти за трева, ма не можа да намери. И слава Богу, аз направо откачих и се хилих за щяло и нещяло. Пък и точно тази компания сме само веселяци, така че картинката беше суперрррр. Много се изкефих на тази вечер. Мача вървеше мудно и вече не издържахме на едно място, затова решихме да отидем в 26 блок, в кафето. По пътя срещнахме Алек, който вля допълнителна доза смях. Изцепка длед изцепка просто, едната от които беше въпроса:
Митак, ти да не си си слагал силикон в устата? - И това го оставям без думи, как не ни изгониха оттам след толкова смях- незнам. Те хорато отишли да гледат мач, ние се хилим кат зелки :))))
И така, свърши мача и то с победа за Италия. 2:0 в последната минута. Направо ги напаравиха диви и щастливи немците, ама какво да се прави живот - хахахахаха, ух че гот. Прибрахме се и така, аз си пша това и лягам с триста, че явно ми дойде в повчко. Утре смятам да стана в 7 и да тичам навън, ама ще видим, че не искам да се преуморямвамч и насилвам още веднага ;)