Колко ми липсваш........

Оф Боже, ако те има направи нещо по въпроса.....Не стига че пак се сетих за мойта драма и пак ми е адски тъпо, ми сега няма и на кой да се облегна, няма на кой да разкажа какво ме боли, няма кой да подаде едно рамо когато се разплача...Ебало си е майката скапана. Сори че псувам, но наистина ми писна, как може да съв такъв човек? Защо не мога да бъда копеле?????ЗАЩООООООООООО????
Постоянно нещо се променя, човек се адаптира тъкмо и свиква и то пак промяна. Хора идват и си отиват....А аз? Аз си седя и пак съм сам......

Viva la BDZ

ХАхахахахаха, е изкефих се тотално на себе си тоя път. На 24-ти след тежък запой, се започнаха едни бири та така цял ден. Как завърши всичко ли, ами.........заминах на морето за два дни, сам :) Пътувах с влака. Беше ебати шоуто, запознах се с толкова много хора. два дни купони яко. Е сега финансово нещата малко куцат,ама то неможе всичко :) Бургас отидох на гробищата да оставя цветя на гроба на Румяна и там се запознах с дъщеря й, щях да припадна направо. Съдба братче, вече вярвам че има нещо такова. Видях се с Вълчо и Стойчо, пак съвсем случайно. От цял Бургас тях да видя, е направо ходи ми отсечи главата :)
На връщане обаче вече бях толкова гроги, че два дни спя само , вчера бях цял ден на работа на автопилот, а снощи пак на рожден ден. Не мога повече алкохол да поемам, преливам вече хахахаха.
P.S. Ако видя шефа на БДЖ ще му се стъжни живота ;)

Работа,работа ме чака :)

След едно наистина голяма отсъствие се върнах най-накрая :)
Ето и най-важното което се случи през това време.
Рождения ден мина готино. Готина компания, та какво друго да се иска :) Накрая естествено всички бяхме толкова къркани, има хора дето не си спомнят как са стигнали в Джим Бим в студентски град. Ние с Таня завършихме последни на пейките зад моя блок с 2 литра бира и май бяхме най-добре от всички. На другия ден се започна обичайното-в Замъка и после някъде пак на парти. Ходихме и в Червило. Много яко беше там. Купона е на ниво след като изкарах там до 4 и ми се седеше още. В личен план общо взето е това. Със Сашо ще трябва да си поговорим едно хубаво , защото продължава да плямпа какви ли не гадости по мой адрес, а пред мен се прави на най-добър приятел. Ще се види и таз работа.
В работен план, чакща ме доста работа в Замъка, особено при полог(жение, че Стоян и брат ми ще заминават. Поне Светла се върна като управител вечерно време та ще е малко по-леко. Трябва да влизам и в студио, което ще рече край на цигарите, сега вече ще ми е трудно. Та ще започвам и тренировките за да ги дпра по-лесно. Тази неделя която идва вече трябва да се видя и с Дали Иванова за да се разберем какво точно ще правим.
Това е в сгъстен вариант :)

Завръщане

Ех, беше каквото беше на морето. 7 дни купон, 7 дни плаж, 7 дни без мисли.... Но уви, всичко хубаво си има край. Истории от това море има бол, то няма да ми стигне цял блог за да ги разкажа. Важното е , че всичко беше наред. Сега обратно към задачите.
Чакаме доста( Утре имам рожден ден. Ще празнувам със семейството ми, после евентуално ще изляза с мойте приятели. А в петък ще е голямото избухване.Тогава ще си празнувам официално с тях. Лелеле нямам търпение. Трябва да го организирам добре. Забочвам работа в Замъка. Няма отърване оттам,пфу. Започвам и усилена подготовка с пеенето, че трябва вече да записвам.Имам милиони идеи, дано си намеря готини и разбрани продуценти. Това в работен план. В лично отношение, няма нищо ново, ама нищо. Старата песен на нов глас и това си е. Сега ме мързи да пиша, тея дни ще се впусна в подробности за някои от най-важните неща.