Плажът

Днес беше един доста як ден. За първи път от доста време насам, се почувствах някак си различно. Причината е, че бяхме на плаж. Направо супер си изкарах. Ходихме до плажа на Дианабад, място, което доста се е променило от соц годините. Очаквах да си е същата мизерия, но слава Богу не се оказа така. Бях с брат ми и Роси. Първо сутринта направих едно тичане на стадиона, прибрах се, теглих си един душ и се запътихме с колата към басейна. Нямах търпение да се топна във водата.От кога го чакам този момент, само аз си знам.... Веднага се запътих към водата, но се поспрях малко, защото беше лед направо. Явно бяха чистили басейна. Е, с триста зора успях да се гмурна, оттук нататък беше лесно. Плуване и плацикане до пръсване. Имаше обаче много хора, а това попречи на една хубава тренировка. Пък и смотаните ми очила за плуване се бъгнаха и започнаха да пропускат вода. Мразя да плувам на "тъмно". Е пак съм доволен де. Взех си чадър, но се чудя защо. При положение, че не го използвах въобще / То сега си плащам затова, защото съм изгорял като препечена филийка, особено краката така ме болят.../. Висяхме там цял ден. Брат ми си пи джинчета, докато не се оцвети подобаващо. Аз бях с колата, пък и още не мога да забравя за онзи грозен разговор и обидите.
С Влади се чухме отново тази вечер. Нал започна работа и няма време да се видим, та телефона сега замества кафето :) Работата му е интересна. Все още не иска да избързва за морето, защото не иска да предизвика съдбата и всичко да се оплеска в последния момент. Дано да дойде. Сашо ми звъня, първо ми прати смс, но аз му отговорих просто ей така, после ми се обади , за някви квартири на Приморско. Пак му говорих само по същество. Незнам, мисля, че слагам край на приятелството си с него. Не виждам смисъл, да съм близък с човек, който злобее толкова много и се е опитвал да ме прецака. Влади ме кара да говоря с него и да му натрия носа, но не съм по тези работи. Колкото и да ме е нервирал, трябва на момента да стане това иначе не.
Мале, а от толкова тренировки, тази вечер се улях с яденето. Язък,пфу много ме е яд, ама какво да се прави. От утре пак, наново, така е за наказание.
Пак имах кошмари тази нощ, дано днес да спя нормално. Писна ми вече да се будя , не стига че съм заспал след два часа въртене, ми се будя и край със спането. А маха....
Краката ми горят, направо светят на тъмно:) Може и да се намажа с кисело мляко, ама ще взема да гоизям, така че без него.
Сега отивам в света на телевизията и после надявам се да заспя ;)